Skip to content

Tag: students

Computer science or pop computing?

Тези дни прочетох в доклада “e-Skills for Jobs in Europe – Measuring Progress and Moving Ahead” на Empirica за страните от ЕС по поръчка на Европейската комисия, че повече от 70 хил. работни места за ИТ специалисти ще има към 2020 година. За цяла Европа прогнозите са за почти 8 млн. работни места. Това са добри работни места, работни места, които биха позволили икономическа мобилност и голям потенциал за печалба в течение на една кариера. Всички ние знаем защо голяма част от тези позиции ще останат непопълнени –  заради липса на квалифицирани кадри.

students-99506_1920Students-computer-young-boy (Photo credits: cherylt23 / CC0 Public Domain)

В отговор, нашата държава предприе едно закъсняло “актуализиране” (кавичките не са случайни!) на учебната програма. Определено смятам, че държавата трябва да поеме ангажимент за преподаване на компютърни науки на всяко дете. Това не означава преподаване на разводнено съдържание чрез използване на прости кодиращи приложения, а на силна учебна програма, която води учениците да постигнат реално дълбоко и широко овладяване на компютърните науки.

Повечето мои колеги, с които общувам предпочитат да използват платформи, където програмират с drag-n-drop. Този атрактивен (и лесен) модел може и да е завладяващ, но не може да доведе до по-сложни проекти, които да задълбочават разбирането. Трябва да е ясно на всички, че има голяма разлика между програмирането на самоучители (coding tutorials) и учене на компютърни науки. Първото е по-скоро като игра с програмиране на приложения в сравнение с ученето да се изработи приложение посредством код. Създаването на приложение отнема време и изисква многоизмерен учебен контекст и по-цялостни проекти. Едно нещо е сигурно, това не може да се научи в един или два часа с няколко прости клика и drag-n-drops.

Обикновените кодиращи приложения и платформи не навлизат в дълбочина, в сърцето на компютърното програмиране. Те се плъзгат по повърхността по линията на най-малкото съпротивление и учат на нещо, което е лесно и завладяващо. Те са нещо като песните в някоя актуална ТОП 10 класация – забавно е да ги слушаш днес, но не предлагат по-задълбочен поглед за музикалната грамотност, смисъл и теория. Компютърните науки от своя страна са еквивалента на потапяне в по-дълбоко проучване на музикалните корени, влияния, естетика, приложения, теории, състав, техники, вариации и значения. С други думи, действителните основи и опит, които променят мисленето на човека.

Компютърната грамотност има много общо с музикалната такава. Както един прохождащ музикант става професионалист от слушане на импровизации и композиране на музика, а не от изпълняване на чужди композиции, така и кандидат-програмиста става професионалист чрез проектиране на прототипи и модели, които решават реални житейски проблеми, мисли критично и анализира и творчески работи в сътрудничество. Нито едно от тези умения не може да бъде осъществено с учене на програмиране в един учебен час седмично.

Компютърното програмиране и мислене са новата основа на нашето все по-голямо технологично общество – общество, което призовава за иновации, предприемачество, работа в екип и творческо мислене. Четенето, писането и смятането вече не са достатъчни, за да може човек да успее в днешната глобална икономика. Computer science вече предефинира какво означава да бъдеш грамотен граждани на света през 21 век.

Насърчаването на използването от децата на “pop computing apps” не позволява развиване на мисленето. Необходим е нов подход към изучаването на computing, за да се научат децата да овладеят различни компютърни езици и компютърни иновационни практики на бъдещето. Правим лоша услуга на децата като предполагаме, че те не могат да схванат стандартни за индустрията езици, сложните теми по компютърни науки и приложения. Така ги ограничаваме и намаляваме техните възможности, задушаваме творческия и изобретателен потенциал.

Силно вярвам, че изучаването на computer science трябва да стане задължително във всички училища и да се разглежда в същия контекст като четенето и писането. Учениците трябва да бъдат провокирани и насърчавани да мислят по различен начин във всеки клас, предмет, четене/писане на различни компютърни проекти всеки ден в академичната им живот. С този начин на мислене и подход ще помогнем на това поколение от ученици да са готови за бъдещето.

Leave a Comment

Google Chrome Extensions and Add-ons for Teachers

Едва ли би се намери човек, който да отрече, че Google Chrome е най-добрият браузър. Дори и за потребителите на Mac OS, който постепенно изоставят Safari и се хвърлят в обятията на Chrome.

Едно от големите предимства на Chrome, освен бързината, с която работи, е възможността да го “надграждате”, модифицирате и разширявате възможностите му с различни extensions. Разширенията за Chrome са налични в уеб магазина на Chrome. Препоръчвам ви да разглеждате Chrome Web Store периодично за нови приложения и разширения.

Предлагам ви списък със задължителни за съвременния учител (според мен) разширения. Правя уговорката, че списъка остава отворен и периодично ще допъвам списъка. Вашите предложения са добре дошли също!

* * *
Photo credits: Google Chrome website screenshot (CC BY-NC-SA)

Leave a Comment

The Importance to Design #GDD16

В наши дни все по-необходимо е децата да мислят и създават. Не просто да консумират една или друга технология или предмет. Върху развиването на такива умения работим заедно с моите ученици в часовете по MYP Design. Децата са провокирани да прилагат креативно мислене, за да разрешават конкретен проблем и да мислят за своите отговорности при взимане на решение за проектиране на продукта. MYP Design е фокусиран повече върху цялостния процес на проектиране и създаване – Design cycle, а не толкова върху самия продукт или решение.

GDD16-blog

Важността на развиване на такова мислене и умения в учениците все повече е осъзната и много други учебни програми започват да интегрират проектирането. Тази година за първи път се появи една световна инициатива – Global Day of Design. Един ден в годината – 26 април, децата по цял свят ще мислят, проектират и създават. Много големи университети се включват в инициативата и предлагат Design Challenges, за да провокират Design Thinking process в училищата. Организаторите споделят:

“Our goal for the Global Day of Design is to inspire a transformation in schools around the world to incorporate design into an every day practice with our students.”

Като единственото в България училище, работещо по две от програмите на International Baccalaureate – MYP и DP, International School Uwekind с радост ще се включи в световната инициатива. Uwekind има 5-годишна традиция в преподаването на предмета MYP Design и можем да се похвалим, че за нашите деца темата не е непозната. Напротив, нашите ученици са създали доста продукти и решения на конкретни проблеми като следват MYP design cycle.

Деветокласниците Uwekinder приеха едно от предизвикателствата на #GDD16 този вторник, 26-и април и ще изобретят свой собствен спорт, като ще разполагат с 5 предмета.

През целия ден може да следите целия процес в Twitter, Facebook, Instagram. Ще публикуваме снимки и видео с хаштагове #uweGDD16 и #GDD16

Leave a Comment

Go outside of the classroom. #GoOpen!

Колко често ви се случва, когато планирате уроците си, да търсите материали? Предполагам, че доста често. Едва ли има учител, който да мисли, че знае всичко и че не му е необходима каквато и да било помощ, когато създава уроците си, планира дейностите и съставя работните листа по дадена тема, например. И тук всички ние удряме на камък. В голяма част от случаите образователните материали са или със защитени авторски права, не можем да ги използваме, ремиксираме и споделяме или изобщо не са достъпни както за учители, така и за ученици.

Бизнесът с учебници и всевъзможни помагали процъфтява и се вихри с пълна сила. За сметка на образованието на децата и професионалното развитие на учителите. Резултатите са видими – децата получават лошо образование и ниски резултати на различните изпити (форматите на тези изпити са съвсем друга тема). Наред с това и учителите стоят на едно място – принудени са да влизат в наложения калъп, който не насърчава развитието. Задушена е и способността на учителите за иновации в класната стая.

Абсолютно табу е учителите да работят заедно при планирането на уроци и създаване на образователни материали. Още по-голямо табу е да споделят знанието, да го предоставят за свободно използване (и модифициране) от други учители, от хора, които искат сами да учат.

Мрачна и тъжна картина.

open-966315

Изходът е да разчупим оковите. Да отворим образованието и да излезем от класната стая. С развитието на интернет всеобщия достъп до образование е възможен, но неговият потенциал е възпрепятстван от все по-ограничителните закони за авторско право и несъвместими технологии.

What is Open Education?

Отвореното образование (Open Education) е философия за начина, по който хората трябва да произвеждат, споделят и доразвиват знанието. Не съм единественият, който вярва, че всички хора по света трябва да имат достъп до висококачествени образователни ресурси.

Хората искат да учат. Чрез осигуряване на свободен и отворен достъп до образование и знания, хората могат да задоволят тази своя потребност. Учениците и студентите могат да получат допълнителна информация, гледни точки и материали, които да им помогнат да учат по-добре и да успяват. Училищата и университетите от цял свят могат да обменят материали и заедно да изготвят ресурси.

Насърчаването на сътрудничеството е ключово за отваряне на образованието. Споделянето е може би най-основната характеристика на образованието. Образованието е споделяне на знания, идеи и информация с други хора, върху които могат да бъдат изградени нови знания, умения, идеи и разбиране.

Отворените образователни ресурси (Open Educational Resources) са онези учебни материали, които могат да бъдат модифицирани и подобрявани, тъй като техните създатели са дали на другите разрешение за това. Учителите и/или организациите, които създават OERs, могат да включват материали като слайдове за презентации, подкасти, учебни програми, изображения, планове на уроци, видео лекции, карти, таблици, и дори цели учебници, се отказват от някои (ако не от всички) авторски права върху техните работи, обикновено чрез правни инструменти като Creative Commons, така че всеки свободно да има достъп до тях за повторна употреба, превод и възможност да ги променя.

Прилагането на отворени лицензи за образователни материали позволява на учителите да си сътрудничат, когато създават своите материали. Например, един учител по математика може да използва създадена от друг математическа задача, но да модифицира условието така, че да включва език, който отговаря на своето географско положение и специфика. От своя страна, учителят може да сподели тази своя модифицирана задача с други хора, които желаят да я използват.

В същото време, сътрудничество в областта на OERs позволява на преподавателите да работят заедно като така се осигурява съгласуваност между техните материали.

Учениците също могат да се възползват от отворените образователни ресурси, за да допълнят знанията и уменията си, които получават в своята класна стая. Някои ученици нямат достъп до качествено образование, но с помощта на OERs им се предоставят възможности за повишаване на техните знания.

#GoOpen!

През своята практика като учител съм създавал доста учебни материали, които да използвам в работата си в учебните часове. Когато станах учител по информатика и информационни технологии преди повече от 17 години не разполагах нито с учебници, нито с помагала, първата година и компютри нямаше училището. Имах само знанията и практиката ми от университета и голямото желание да науча децата на това, което аз знам и заедно с тях да продължа и аз да уча. Малцината мои колеги по тези прохождащи в училище учебни дисциплини с радост споделяхме, това, което създавахме. И си помагахме. Продължих да го правя и в следващите години. Правя го и сега, но вече с възможностите на технологиите, с колеги от цял свят. Ежедневно обменяме идеи и образователни материали с моята PLN. Включил съм се дори в няколко групи, с които заедно работим по общи образователни материали.

Ще се учудите колко платформи има вече в интернет със свободни образователни ресурси. OER Commons, например е чудесно място, от което да започнете. А на този адрес ще откриете може би най-подробния списък с OERs.

Създадох специална страница в моя блог, на която ще публикувам регулярно OERs, които аз създавам. Чувствайте се свободни да ги използвате и променяте, за да паснат на вашите и на учениците ви нужди. Не забравяйте и вие да споделите след това под същия лиценз – Creative Commons. Ще се радвам да намеря съмишленици. Let’s #GoOpen!

* * *
Photo credits: AlanDavidRobb / CC0 Public Domain

Leave a Comment

To be or not to be… Is that the question?

До съвсем скоро бях голям привърженик на това децата да нямат мобилни телефони по време на учебни занятия. Както голяма част от вас, предполагам. Да, съгласен съм, че има доста проблемни аспекти. Очевидно разсейването е един от основните проблеми при тийнейджърите (сред възрастните също). И, да, аз също съм загрижен и притеснен от това да виждам деца заровили поглед в смартфоните си дори и когато седят на пейка в парка един до друг.

Но…

iphone-410324-900x600

На какво учим децата, казвайки им, че трябва да заключим и отнемем телефоните им в час, за да ги учим? Какво казваме на децата за нашето умение за преподаване, че единствения начин да ни слушат е като отнемем личното им имущество?

Вероятно веднага ще кажете – телефоните са средство за отвличане на внимание в клас, децата могат да мамят по време на изпитване… Пък и повечето учители (дори и аз) са ревниви по отношение на това кой “ръководи парада” в класната стая.

Ами, ако няма значение дали телефоните са в учениците по време на час/изпитване, защото сме съставили например тест, чийто отговори не могат да бъдат Google-нати? Ами ако учениците са използвали телефоните си, за да създадат ново съдържание въз основа на материала, който учат като например публикации в блога си или видео? Ами ако се очаква учениците да се включат в backchannel за допълнителни въпроси или дискусия по време на час с ученици от друг клас някъде по света?

Вероятно ще си кажете, че съм луд или че е нереалистично да си мисля, че някое от тези неща ще проработи. Може би съм. Виждал съм много класни стаи и учебни часове, които все още до голяма степен се състоят от лекции и куп хартиени листа с тестове, задачи и т.н.. Сега ми кажете, че ще можете да оставите вашия мобилен телефон в чантата си и, че ще ми обърнете внимание!

Ние като учители трябва да сме сигурни, че нашите ученици са ангажирани. Просто защото децата седят тихо и не нарушават дисциплината в клас не означава, че са ангажирани. Те трябва да мислят и по-важното, те трябва да говорят. Мобилните устройства като смарфоните предоставят друг начин на учениците да “говорят” и обсъждат учебното съдържание. Вече писах за използването на онлайн дискусиите като средство за ангажиране и трениране на умения за дебати.

Все повече училища по света (и по-малко в България) въвеждат програмата Bring Your Own Device (BYOD). Ние в Uwekind работим така вече втора година. Колегите по отделните предмети активно използват технологиите в своята работа наравно с децата, които работят със собствените си лаптопи или таблети. Телефоните, обаче все още се събират в кутия и рядко позволяваме на децата да ги използват в час за да правят проучвания, например. Имало е моменти, когато сме си играли на “котка и мишка” с децата. Но колко продуктивно е това? Реторичен въпрос!

Чудесен пример за ефективно използване на мобилни устройства по време на изпит даде колегата по немски език в 10-и клас Юлия Пчеларова. По време на MYP eAssessment нейните ученици разглежаха туристически брошури и гледаха репортажи на видео, за да могат да отговорят на въпросите, използвайки мобилните си устройства. Няма опасност опасност от преписване, когато проверяваш умения за критическо мислене и се очаква ученицитеда създават собствени текстове.

 

eAssessment

A photo posted by Julia Pchelarova (@julia_pchelarova) on

В седмичния ни Twitter чат провокирах моите ученици с въпроса дали трябва да им бъде разрешено да използват смартфоните си в учебни часове. За голяма моя изненада повечето казаха “Не”.

Темата заслужава критично мислене, размисъл и преоценка. Какви въпроси трябва да се задават на учениците, когато те имат Google в ръцете си? Как могат да се свързват с други хора не само в класната стая, но и по света? Защо пиша нещо само за учителя, когато то може да бъде споделено със света? Защо гледам видеоклипове в Youtube или Vine, когато мога да създам свое собствено видео? Как можем да използваме технологите за персонализиране на опита на всеки ученик или за неговия или нейния стил на учене?

Тези промени няма да се случат за една нощ, но ако тези въпроси не са на нашето внимание (или ако сме учителя с кутията за смартфони), трябва да започнем да мислим за тях. Отминаха дните, когато учителите държаха технологиите далеч от своите ученици. Вместо това, нека се гордеем, че учим децата да ги използват правилно и отговорно.

В края на краищата, децата ще продължават да използват смарфоните си така или иначе. Нека да ги използват за нещо полезно.

* * *
Photo credits: JESHOOTS / CC0 Public Domain

Leave a Comment