Warning: "continue" targeting switch is equivalent to "break". Did you mean to use "continue 2"? in /home/uwekind/blogs/wp-content/plugins/divi-builder/includes/builder/functions.php on line 5536
Общи – Yuri's Blog Skip to content

Category: Общи

Computer science or pop computing?

Тези дни прочетох в доклада “e-Skills for Jobs in Europe – Measuring Progress and Moving Ahead” на Empirica за страните от ЕС по поръчка на Европейската комисия, че повече от 70 хил. работни места за ИТ специалисти ще има към 2020 година. За цяла Европа прогнозите са за почти 8 млн. работни места. Това са добри работни места, работни места, които биха позволили икономическа мобилност и голям потенциал за печалба в течение на една кариера. Всички ние знаем защо голяма част от тези позиции ще останат непопълнени –  заради липса на квалифицирани кадри.

students-99506_1920Students-computer-young-boy (Photo credits: cherylt23 / CC0 Public Domain)

В отговор, нашата държава предприе едно закъсняло “актуализиране” (кавичките не са случайни!) на учебната програма. Определено смятам, че държавата трябва да поеме ангажимент за преподаване на компютърни науки на всяко дете. Това не означава преподаване на разводнено съдържание чрез използване на прости кодиращи приложения, а на силна учебна програма, която води учениците да постигнат реално дълбоко и широко овладяване на компютърните науки.

Повечето мои колеги, с които общувам предпочитат да използват платформи, където програмират с drag-n-drop. Този атрактивен (и лесен) модел може и да е завладяващ, но не може да доведе до по-сложни проекти, които да задълбочават разбирането. Трябва да е ясно на всички, че има голяма разлика между програмирането на самоучители (coding tutorials) и учене на компютърни науки. Първото е по-скоро като игра с програмиране на приложения в сравнение с ученето да се изработи приложение посредством код. Създаването на приложение отнема време и изисква многоизмерен учебен контекст и по-цялостни проекти. Едно нещо е сигурно, това не може да се научи в един или два часа с няколко прости клика и drag-n-drops.

Обикновените кодиращи приложения и платформи не навлизат в дълбочина, в сърцето на компютърното програмиране. Те се плъзгат по повърхността по линията на най-малкото съпротивление и учат на нещо, което е лесно и завладяващо. Те са нещо като песните в някоя актуална ТОП 10 класация – забавно е да ги слушаш днес, но не предлагат по-задълбочен поглед за музикалната грамотност, смисъл и теория. Компютърните науки от своя страна са еквивалента на потапяне в по-дълбоко проучване на музикалните корени, влияния, естетика, приложения, теории, състав, техники, вариации и значения. С други думи, действителните основи и опит, които променят мисленето на човека.

Компютърната грамотност има много общо с музикалната такава. Както един прохождащ музикант става професионалист от слушане на импровизации и композиране на музика, а не от изпълняване на чужди композиции, така и кандидат-програмиста става професионалист чрез проектиране на прототипи и модели, които решават реални житейски проблеми, мисли критично и анализира и творчески работи в сътрудничество. Нито едно от тези умения не може да бъде осъществено с учене на програмиране в един учебен час седмично.

Компютърното програмиране и мислене са новата основа на нашето все по-голямо технологично общество – общество, което призовава за иновации, предприемачество, работа в екип и творческо мислене. Четенето, писането и смятането вече не са достатъчни, за да може човек да успее в днешната глобална икономика. Computer science вече предефинира какво означава да бъдеш грамотен граждани на света през 21 век.

Насърчаването на използването от децата на “pop computing apps” не позволява развиване на мисленето. Необходим е нов подход към изучаването на computing, за да се научат децата да овладеят различни компютърни езици и компютърни иновационни практики на бъдещето. Правим лоша услуга на децата като предполагаме, че те не могат да схванат стандартни за индустрията езици, сложните теми по компютърни науки и приложения. Така ги ограничаваме и намаляваме техните възможности, задушаваме творческия и изобретателен потенциал.

Силно вярвам, че изучаването на computer science трябва да стане задължително във всички училища и да се разглежда в същия контекст като четенето и писането. Учениците трябва да бъдат провокирани и насърчавани да мислят по различен начин във всеки клас, предмет, четене/писане на различни компютърни проекти всеки ден в академичната им живот. С този начин на мислене и подход ще помогнем на това поколение от ученици да са готови за бъдещето.

Leave a Comment

To be or not to be… Is that the question?

До съвсем скоро бях голям привърженик на това децата да нямат мобилни телефони по време на учебни занятия. Както голяма част от вас, предполагам. Да, съгласен съм, че има доста проблемни аспекти. Очевидно разсейването е един от основните проблеми при тийнейджърите (сред възрастните също). И, да, аз също съм загрижен и притеснен от това да виждам деца заровили поглед в смартфоните си дори и когато седят на пейка в парка един до друг.

Но…

iphone-410324-900x600

На какво учим децата, казвайки им, че трябва да заключим и отнемем телефоните им в час, за да ги учим? Какво казваме на децата за нашето умение за преподаване, че единствения начин да ни слушат е като отнемем личното им имущество?

Вероятно веднага ще кажете – телефоните са средство за отвличане на внимание в клас, децата могат да мамят по време на изпитване… Пък и повечето учители (дори и аз) са ревниви по отношение на това кой “ръководи парада” в класната стая.

Ами, ако няма значение дали телефоните са в учениците по време на час/изпитване, защото сме съставили например тест, чийто отговори не могат да бъдат Google-нати? Ами ако учениците са използвали телефоните си, за да създадат ново съдържание въз основа на материала, който учат като например публикации в блога си или видео? Ами ако се очаква учениците да се включат в backchannel за допълнителни въпроси или дискусия по време на час с ученици от друг клас някъде по света?

Вероятно ще си кажете, че съм луд или че е нереалистично да си мисля, че някое от тези неща ще проработи. Може би съм. Виждал съм много класни стаи и учебни часове, които все още до голяма степен се състоят от лекции и куп хартиени листа с тестове, задачи и т.н.. Сега ми кажете, че ще можете да оставите вашия мобилен телефон в чантата си и, че ще ми обърнете внимание!

Ние като учители трябва да сме сигурни, че нашите ученици са ангажирани. Просто защото децата седят тихо и не нарушават дисциплината в клас не означава, че са ангажирани. Те трябва да мислят и по-важното, те трябва да говорят. Мобилните устройства като смарфоните предоставят друг начин на учениците да “говорят” и обсъждат учебното съдържание. Вече писах за използването на онлайн дискусиите като средство за ангажиране и трениране на умения за дебати.

Все повече училища по света (и по-малко в България) въвеждат програмата Bring Your Own Device (BYOD). Ние в Uwekind работим така вече втора година. Колегите по отделните предмети активно използват технологиите в своята работа наравно с децата, които работят със собствените си лаптопи или таблети. Телефоните, обаче все още се събират в кутия и рядко позволяваме на децата да ги използват в час за да правят проучвания, например. Имало е моменти, когато сме си играли на “котка и мишка” с децата. Но колко продуктивно е това? Реторичен въпрос!

Чудесен пример за ефективно използване на мобилни устройства по време на изпит даде колегата по немски език в 10-и клас Юлия Пчеларова. По време на MYP eAssessment нейните ученици разглежаха туристически брошури и гледаха репортажи на видео, за да могат да отговорят на въпросите, използвайки мобилните си устройства. Няма опасност опасност от преписване, когато проверяваш умения за критическо мислене и се очаква ученицитеда създават собствени текстове.

 

eAssessment

A photo posted by Julia Pchelarova (@julia_pchelarova) on

В седмичния ни Twitter чат провокирах моите ученици с въпроса дали трябва да им бъде разрешено да използват смартфоните си в учебни часове. За голяма моя изненада повечето казаха “Не”.

Темата заслужава критично мислене, размисъл и преоценка. Какви въпроси трябва да се задават на учениците, когато те имат Google в ръцете си? Как могат да се свързват с други хора не само в класната стая, но и по света? Защо пиша нещо само за учителя, когато то може да бъде споделено със света? Защо гледам видеоклипове в Youtube или Vine, когато мога да създам свое собствено видео? Как можем да използваме технологите за персонализиране на опита на всеки ученик или за неговия или нейния стил на учене?

Тези промени няма да се случат за една нощ, но ако тези въпроси не са на нашето внимание (или ако сме учителя с кутията за смартфони), трябва да започнем да мислим за тях. Отминаха дните, когато учителите държаха технологиите далеч от своите ученици. Вместо това, нека се гордеем, че учим децата да ги използват правилно и отговорно.

В края на краищата, децата ще продължават да използват смарфоните си така или иначе. Нека да ги използват за нещо полезно.

* * *
Photo credits: JESHOOTS / CC0 Public Domain

Leave a Comment

Teaching with #Tech: Погрешните схващания

Развитието на технологиите разрушава някои традиционни схващания и сериозно променя всеки аспект на нашия живот. Интегрирането на технологиите в образованието вече започна да възстановява процеса на преподаване и учене и води до нови видове методики и педагогики. Въпреки, че има огромен потенциал в технологиите, все още много учители не ги приемат напълно и мненията им се различават драстично за ползите от всеобхватното им интегриране в образователния процес. С този пост ще се опитам да разсея някои погрешни схващания, свързани с използването на технологиите в образованието.

ipad-1126136_1280

#1: Технологиите са скъпи.

Заради ограничения бюджет в целия сектор на образованието както в България, така и по света, директорите на училищата станаха много предпазливи по отношение на разпределяне на средствата за подобряване на инфраструктурата. Да, може би някои устройства изискват повече средства, но ползите от въвеждането и използването им може да компенсира разходите с времето.

Използването на технологии в образованието спестява време и усилия на учителите, подобрява тяхната ефективност и спомага за повишаване на резултатите на преподаване драстично. Съдържание в цифров формат е значително с по-ниска цена, отколкото тази на хартиените учебници и помагала, които освен това и не са приятелски настроени към околната среда.

През последните няколко години скорост набира един доста креативен начин за интегриране на технологиите при това с малък бюджет – движението Bring Your Own Device/Technology (BYOD или BYOT). През 2014 списание Forbes обяви, че BYOD/BYOT е следващата революция в образованието. За плюсовете и минусите от имплементирането на BYOD в образованието може да прочете тук или да видите тук. Училищата могат да насърчават такава програма, като в комбинация с това да създадат база данни с безплатни уеб ресурси (пиратстването на филми, музика, книги и софтуер не е безплатен ресурс).

Ние в International School Uwekind вече втора година имаме такава програма – Bring Your Own Device, която работи изключително успешно. Децата обичат да работят със собственото си устройство – телефон, таблет и/или лаптоп. Познават го добре и се чувстват много по-уверени в работата си. Така и учителя е свободен и много по-уверен да използва технологии в преподаването.

#2: Използването на технологиите е трудно.

Технологиите се променят толкова бързо, че е трудно човек да стане експерт с всички нови джаджи. Само до преди няколко години desktop компютри и Smartboards бяха единствените технологии в училищата. В днешно време, наред с лаптопите, смартфоните и таблетите печелят популярност в сферата на образованието. Добрата новина е, че технологииите стават все по-лесни за използване. Не ви е нужен наръчник с инструкции, за да използвате iPad, нали?

Образователните технологии от следващо поколение ще бъдат още по-лесни за използване и с интернет на върха на пръстите ви няма да е трудно да получите необходимата информация, когато имате нужда от нея.
Преподавателите трябва да излязат извън рамката на самоналожените вярвания и ограничения за трудността при използване на технологиите и да бъдат уверени и с желание да опитват нови неща за подобряване на преподаването и ученето.

За щастие, учителите в нашето училище не само не робуват на такива погрешни схващания, но и не се страхуват да използват технологиите и са отворени към всякакви нови неща. Ежедневно колегите ми се обръщат към мен с въпроси когато срещнат трудност, предлагат използването на нови онлайн платформи и т.н.

#3: Интегрирането на технологиите изисква много време.

Всички сме чували за удобното извинение – липсата на време, което пречи да интегрираме и използваме технологиите. Вярно е, че учителите са много заети – да спазват учебните програми, да проверяват задачи, да дават обратна връзка на ученици и родители, да не говорим за архаичната и напълно излишна задължителна училищна документация, отнемаща огромна част от времето му и докато изпълнява ежедневните си задължения не му остава никакво желание да опитва нови подходи. Но е важно учтелите да осъзнаят, че нашите ученици сега живеят с технологиите и трябва да намерят място в ежедневието си за технологите, за да са свързани по-добре с децата.

Да, използването на технологии в преподаването в началото ще отнеме време, но в процеса на работа то ще се превърне в рутина. В дългосроен план, технологиите могат да спестят много време, което те могат да използват за професионално развитие или пък просто за почивка.

#4: Използването на технологиите трудно се контролира и затруднява ученето.

Голяма част от учителите и родителите се тревожат, че въвеждането на технологии в училище ще отвлече вниманието на децата и ще възпрепятства тяхното обучение. Не съвсем без основание са и страховете,свързани със сигурността, като децата могат да бъдат изложени на неподходящи или опасни уеб сайтове, както и онлайн преследвачи.

Начинът за справяне с тези проблеми е чрез въвеждане на мерки за сигурност, както и насърчаване на културата на Digital Citizenship. Една здрава и новаторска култура на учене ще мотивира учениците да поемат отговорност и по-добре да ги подготви за реалния свят.

От средата на миналата учебна година в нашето училище започнахме процес по имплементиране на Digital Citizenship Curriculum в нашата програма. Все още сме в много начален етап, но първите резултати вече могат да бъдат почувствани.

Изброените по-горе често срещани заблуди насърчават чувството на страх сред преподавателите и възпрепятства адаптирането на образователните технологии. Не можем обаче да си затваряме очите пред факта, че технологиите проникват и ще прониквават все по-дълбоко във всеки аспекти на образованието и промените са неизбежни.

Всички ние сме длъжни да да направим най-доброто за подобряване на преподаването и ученето и да подготвим децата за бъдещето.

* * *
Photo credits: lcr3cr (CC0 Public Domain)

1 Comment

Technology Integration to Transform Learning

Технологиите вече са естествена част за увеличаване на производителността и ефективността на работното място. Широка гама от дигитални инструменти все повече се използва в училищата, за да подкрепят и подобрят ученето. Ефективната интеграция на технологиите може да мотивира учениците, да насърчи иновативни мислене и умения за критическо мислене, да подобри обучението и повиши техните постижения.

school-299096_1920

Технологиите са ключов елемент в работната среда. Да си готов за работа в днешно време означава да превърнеш информацията в знание чрез търсене в Интернет и проучване, разработване на ефективни мултимедийни презентации и безпроблемно използване на дигитални инструменти, за да сътрудничиш при решаване на различни проблеми.

Съществуват достатъчно много безплатни дигитални инструменти, които да ангажират учениците да мислят критически. Условно могат да бъдат разделени на 6 категории: уеб базирани ресурси, платформи за събиране на данни и получаване на резултати, уеб табла, споделяне на потребителски екран (screencasting), интерактивни плакати и снимки, и инфографики (infographics).

Web-Based Presentations

Има много безплатни уеб-базирани ресурси за създаване на интерактивни презентации или видеа от снимки като Animoto, Capzles, WeVideo, Emaze и PhotoPeach. Тези платформи са лесни за употреба и с тях може да се създават висококачествени клипове за сравнително кратко време.

Ето няколко практически приложения на такъв тип платформи, за да подпомогнат учениците в развиване на уменията им за критическо мислене:

  • Учениците изследват причините защо повечето тийнейджъри не участват активно в граждански акции и подготвят убедителна презентация, с която да мотивират съучениците си да бъдат активни. Това представяне може да бъде инкорпорирано в основния поток от училищни новини, например в училищния вестник или Newsletter.
  • След анализ на въздействието, което оказват върху света няколко известни учени, учениците могат да разработят представяне на един от тях, който смятат, че има най-голям принос. След като изгледат презентациите, съучениците им оценяват силата на доказателствата в подкрепа на твърденията им.
  • Учениците избират една книга и създават онлайн презентация, която убеждава съучениците им, че четенето на книгата “ще промени живота им.” Презентации са качени на интернет страницата на училището или в Youtube канала на училището, така че те могат да бъдат гледани в часове за насърчаване на четенето. След като класовете прегледат презентациите, учениците са питани за това коя книга сега те ще искат да четат, като резултат от въздействието на презентациите.

Online Pooling

Събирането на мнения е начин да се засили ангажираността на учениците и да се получава ценна обратна връзка. Някои безплатни платформи като GoSoapBox и Poll Everywhere са изключитилно полезни за това. Учителите могат да направят уроците по-интерактивни чрез увеличаване на нивото на ангажираност на учениците като част от формиращото оценяване. За по-сложни проучвания, които биха могли да включват публикуване на въпроси с повече от един възможен отговор или като се използват различни формати на въпроси, подходящи са платформи като Survey Monkey и Google Forms. Ето и няколко примера как може учениците да използват тези инструменти, за да увеличат производителността си:

  • Учениците проучват някакъв местен проблем и разработват приложими варианти за неговото решаване. След това анкетират преподавателите си, съучениците си и членовете на общността за тяхното мнение, относно разработените решения. След това проучват и анализират данните, правят съответните изводи и представят резултатите пред общността.
  • Учениците възпроизвеждат национална анкета в тяхната общност и след това сравняват двете множества данни.

Web Mind Maps or Digital Walls

Всеизвестно е, че Мисловните карти са мощен инструмент за визуализиране на идеи. Уеб базираните мисловни карти или Witeboards могат да изглеждат като информационни табла или графични органайзери. Информация може да се сортира и да се категоризира и след това преработи или разглежда по-късно. С Padlet и Lino стените изглеждат като информационни табла и потребителите могат да поставят цифрови лепящи се листчета с текст, снимки, или интернет връзки. Публикациите могат лесно да се местят, да се сортира и подрежа информацията в категории. Bubbl.us, Popplet и MindMup са по-добри инструменти за последователно представяне на  информация и/или показване на причинно-следствените връзки. Тези инструменти са много полезни, когато се брави брейнсторминг или анализиране на информация. Когато мислите и новите идеи са представени, могат да се правят връзки между тях. Освен това, с тези онлайн инструменти, групи ученици могат да си сътрудничат и да работят по един борд от различни места и по различно време. По-долу са изброени няколко начина за използване на тези онлайн инструменти:

  • Учениците използват онлайн мисловна карта, за да изобразят множеството причини защо един герой, в книгата, която четат, всъщност е злодей, според тях.
  • Учениците създават мисловна карта, която да показва множеството ефекти, когато правителство например решава да приеме по-строги закони за опазване на околната среда.
  • Студентите, които са в групи публикуват на един “борд” името и обосновката за това, кой според тях е герой по време на Втората световна война. На този “Борд”, членовете на групата коментират един на друг публикациите си и група от подобни идеи едновременно и отбелязват коментари и имат възможност за задаване на въпроси.

Screencasting

Друг начин да се ангажират учениците в обучението е чрез screencasting. Учениците могат да записват екрана на компютъра, като едновременно с това записват аудио наратив. Подходящи за целта са технологии като Jing и Screencast-o-matic. Има и две лесни за използване приложения, които също записват потребителски екран и аудио едновременно – ShowMe и Explain Everything. Едно от предимствата на този вид технологии е, че учениците могат да прецизират представянето си докато практикуват своите презентационни умения няколко пъти, докато представят най-добрия запис. По-долу може да видите някои идеи за използване на screencasting:

  • В групи, учениците създават задача от реалния живот, използвайки наученото по математика. Използвайки Screencasting те показват как са решили задачата (проблема). Учениците преглеждат презентациите на съучениците си като удостоверяват, че уменията по математика са правилно приложени.
  • Учениците в групи създават презентация в която обсъждат проблеми, поставени в наскоро четен текст. Те могат да използват screencasting, за да записват своите презентации. Групите преглеждат презентациите си и дебатират, поставят въпроси един към друг.

Interactive Posters & Images

Традиционното табло за плакати вече може да бъде заменен с нов набор от дигитални инструменти за показване на плакати и снимки. Тези технологии помагат на учениците да проектират сложни, дигитални постери за кратко време и които може бързо да бъдат споделени. Платформи като Glogster EDU са специално предназначени за училища. Учителите могат да създадат акаунт на даден клас и учениците могат да създават плакати, които включват видео, изображения и текст. Друга подобна технология е Smore. Платформата може да се използва, за да се създават както дигитални постери, така и бюлетини. Освен това, изображенията могат да станат интерактивни с помощта на технология, наречена ThingLink. Тази технология позволява на потребителя да направи изображението интерактивно чрез добавяне на интернет връзки, видеоклипове или текст. Примери за използване на такива технологии в класната стая са дадени по-долу:

  • Учениците избират изображение, което представлява метафора за герой в даден текст и добавят линкове, за да обяснят връзките. Например, един ученик избира една картина на див кон и добавя надписи към изображението, с които представя приликите между това как конят изглежда и постъпва и как героя в книгата изглежда и постъпва.
  • Учениците представят изображение и обясняват как той показва нещо, което е научно невъзможно.

Infographics

Инфографиките са визуално представяне на информация или данни, с цел представянето на информацията в сбит и подреден вид. Съществуват онлайн платформи, с които могат да се създават инфографики, например Easel.ly, Piktochart. Тези сайтове имат голям набор от фонове и теми, които могат да бъдат променени, за да отговарят на целта на задачата. В допълнение, учениците могат да споделят своите продукти с другите чрез социалните мрежи. Учениците могат да използват тези технологии за обобщаване на информация, или да убеждават читателите. Има няколко начина, по които които учителите могат да използват инфографики в класната стая:

  • Учениците създават инфографика, с която да убедят другите да прочетат любимата им книга. Инфографиките са изложени в училище или публикувани, за да насърчат и други ученици да вземат и прочетат тези книги от библиотеката на училището.
  • Учениците могат да съставятинфографика, с която да убедят местния бизнес да инвестира в тяхната общност.
  • Учениците изследват спорна научна тема. Те проектират инфографика, като стратегически избират подходящи данни и визия, за да убедят обществеността да приеме тяхната позиция по въпроса.

Дигиталните технологии са инструмент, който може ефективно да се включи в учебния процес и да подпомогнат решаването на житейски проблеми и развитието на критическото мислене в учениците.

Учителите могат да включват ефективно интегриране на технологии чрез използване на инструменти като уеб базирани инструменти, за да помогнат и да подготвят учениците да бъдат успешни работещи и учещи.

Статията остава отворена и ще се радвам да чуя вашите предложения по темата.

Bibliography

Gordon, D. (2011) ‘Return to Sender’, THE Journal, 38(4), pp. 30–35.

International Society for Technology in Education (2007) ISTE standards for students. Available at: http://www.iste.org/docs/pdfs/20-14_ISTE_Standards-S_PDF.pdf.

Martinez, M. (2014) ‘Deeper learning: The new normal’, AdvancED, Available at: http://www.advanc-ed.org/source/deeper-learning-new-normal (Accessed: 1 December 2015).

***
Изображение: CC0 Public Domain

Leave a Comment

Училищната библиотека – Tech Center и Learning Hub

Съвместен пост с Иван Илиев, преподавател по Български език и литература

***

Обичам библиотеки! Всичко, свързано с тях – книгите, атмосферата, хората, организацията. За съжаление библиотеките във века на технологиите имат репутацията на старомодни и остарели тихи места, където се помещават традиционни книги, които никой не иска да чете. Поне така се говори.

Моето мнение е, че училищната библиотека трябва да бъде своеобразен център (hub), който да насърчава учениците да четат, да правят проучвания, да изследват и да създават. В нашето училище – International School Uwekind, ние работим усилено, за да докажем, че това е възможно. Наша цел е учениците да се отърват от стереотипа, че “библиотеката е място само за стари книги.” Затова  работим заедно с колегата по литература Иван Илиев (Ванката), с когото сме същевременно и учители, и библиотекари.  Той се грижи за хартиената част, а аз – за виртуалната. Ние категорично сме на мнение, че нашите граници не бива да остават затворени само между четирите стени на библиотеката, а да се разширят или по-точно да се влеят в огромното информационно поле в интернет. Така и достигнахме до важни изводи за нашата бъдеща мисия – да превърнем училищната  библиотека в информационен хъб, който да бъде в помощ на учители и ученици.

IMG_20151113_133106-res

Нашата библиотека постепенно се превръща в едно привлекателно място, в което да се използват нови технологии и да се черпят идеи от динамиката на нашето развитие. Ние сме много щастливи да имаме на наша страна администрацията на училището, която ни позволява да тестваме нови идеи и технологии.

Опитахме всичко

За да създадем нова медийно-базирана библиотека, ние купихме изцяло ново оборудване за нея – нови рафтове, удобни маси и столове за учениците да работят. На разположение са и няколко таблета, на които има инсталирани достатъчно количество електронни книги. Неизползвано до този момент помещение в библиотеката оборудвахме с компютри с инсталирана операционна система Windows 10 и множество лицензиран и свободен софтуер, включително за аудио и видео обработка. Разбира се, и в двете помещения има интернет. Имаме идея да обособим част от помещението в мини аудио студио.

Наред с това, създадохме и своеобразен онлайн вариант на библиотеката, който нарекохме “Ресурсен център”. Там освен онлайн книги могат да се намерят множество линкове, статии от различни научни списания, за които сме абонирани, проучвания, собствени трудове на наши ученици и  на практика всичко, което би помогнало за подобряването на образоваталния процес по отделните учебни предмети. Наравно с това всички имат достъп и до OPAC (Online Public Access Catalog), където могат да проверят дали дадена книга може  да бъде намерена в училищната библиотека.

Нашите колеги и ученици имат възможност да използват и всички предимства на облачните услуги. От тази година училището използва Google Apps for Education, като учители и ученици активно вече използват както Drive така и Classroom.

Приехме трудностите като възможности за учене

Винаги ще е предизвикателство, когато се опитваш да внедриш нова технология. Парите и времето за изпълнение са винаги в началото на списъка на най-големите предизвикателства за всеки нов проект.

Имахме и доста големи проблеми с мрежата заради наличието на твърде много хора, които се връзваха към Wi-Fi. Учителите не без основание се притесняваха, че липсата на надежден достъп до Интернет и бързина, са сериозна пречка за интегриране на технологиите в преподаването им.

IMG_20151113_133533-res

Не на последно място, за да се разучи и използва нов софтуер понякога отнема повече време, отколкото просто да се приложи стандартния подход в  преподаването. В зависимост от големината на класа, не винаги има достатъчно устройства, може да се наложи да се споделят устройства с друг клас, което също може да бъде огромно предизвикателство.

След всички тези пречки и неудобства, учителите могат да се откажат от технологията, ако ние не помагаме ежедневно в разрешаването на проблемите. За щастие, вече всички заедно работим за преодоляване на проблемите.

И малките успехи са успехи

Сътрудничеството е най-големият ни успех. Колегите ни постъпиха изключително отговорно и активно ни съдействаха както да преобразим библиотеката, така и да внедрят технологиите в учебния процес.

Истината е, че чрез всички опити и грешки ние се наслаждавахме на всеки момент, когато бяхме заедно. Празнувахме, когато виждаме как нашите ученици започват лека-полека да използват всичко това, което създадохме с общи усилия. Радваме се и когато виждаме как колегите все повече започват да променят начина, по който преподават, активно използвайки новите технологии. Ето защо е всичко това. Струва си усилията!

Photos: Yuri Karagyozov / BY-NC-ND

Leave a Comment