Press "Enter" to skip to content

Випуск 2018: Един вълшебен клас

Половина от учениците в този клас започнаха да учат в Увекинд преди 16 години, когато бяха на две. Другата половина бяха първите ни ученици, които кандидатстваха за седми клас, за да завършат при нас гимназия. Няма как това да не е специален и наистина вълшебен клас.

Пръв сред първите – АЛЕКСАНДЪР. Или нашият си АНДИ. Когато беше на 4 години го наказах, защото пълзеше под масата под време на обяд. Много се обиди. Прости ми чак в четвърти клас. Анди знае кратките пътечки към всичко и има винаги малки хитринки в ъгълчетата на очите. Гответе се за големи изненади от него! Много приятни!

ВЕСЕЛИН – от фъфлещ катерач по чадъри, Веско стана стабилен критик, с неопровержима компетенция. Той израсна толкова много, така спокойно… Възхищам се на хапливите му, винаги уместни коментари. Възхищавам му се и затова, че може да направи, така че хората около него да се чувстват добре – това е изкуство.

СТЕЛА – Беше беззъбо, с кукуригу, винаги широко усмихнато същество. Запопочна сблъсъка с академичните познания още във втори клас с крилата фраза: „Аглика, забравих как съм го разбрала!“ Но се превърна в самоуверена, вечно търсеща и раздаваща компетентно мнение… артистка. По-драматична, отколкото се налага, но винаги ужасно очарователна.

МАТИАС – За да се насладиш на общуването с Мати, трябва да имаш приключенски дух и бързи реакции. С Мати сме споделяли много неща – вкуса към сладоледа, вманиачаването по актьор или режисьор, борбата с математика. И ще продължим. Рошавото хлапе, което гоних по паркове и градини ще сбъдне мечтите си /и поне една от моите/.

АННА–МАРИЯ – С Ани се запознах в една стая на Детската ни градина. Черноочко момиченце, с очилца, любопитно ме огледа, огледа и стаята, взе една книга и започна да ми чете. По принцип аз профилирам постъпващите деца, но в този случай аз бях профилираната. И, слава богу, одобрена. Така се появи Ани – да ни разпитва, да дава верните отговори, да ни организира. Възхищавам й се, защото след едно неудовлетворение открива нови две предизвикателства.

ДОМИНИК – Не мога да не отбележа изумителното умение на Доминик да поглежда хитричко, с усмивчица и умело да се отърсва от учебни и всякакви други натоварвания. Но, ако искаме да усетим немски привкус и акцент, то Доминик ни помага с лекота.

НАДЯ – Не можем да си представим класа без нейната усмивка и добри думи. Благодарим ти, мило Наде, за всички прегръдки!

НИК – Един поет, който изпратихме за малко в творчески отпуск в друга държава, но търпеливо дочакахме да се върне. Харесвам чувството за хумор, самоирония и лекотата, с която споделяш мнение. Харесвам общите ни спомени и това, че са толкова много.

ЯНА – Не помня първата си среща с Яна в шести клас, но помня ясно прякото включване от състезание по фигурно пързаляне във Виена. Помня възхитата и гордостта у всички, че момиче от нашия клас е в интернет. И е толкова красиво! Една изящна спортистка, с романтична душа. Успехите са пред теб!

През същата година към класа се присъединиха още трима.

ЙОАНА – Йо ни подари закачливите си трапчинки и амбиции. Приветстваме оригиналните и изненадващи попадения в словообразуването и задаването на въпроси и ги помним…

ЕЛЗА – Срамежливо поднесени, но изключително твърди изисквания към себе си, към нас, към света… Разбира се, украсени с усмивка.

МАРТИН – Самоуверен, малко нахален, но… неотразимо блестящ, така че… Чест и почитания, Мартине!

Голямото нашествие се случи в седми клас.

Първо получихме двоен удар – НИКИ и ДИДО. Няма да забравя как след профилирането, единият (познайте кой), ми каза, че съм много симпатична и затова ще ми каже как да ги разпознавам. Факт е, че през годините близнаците положиха много усилия да ни объркват, но в крайна сметка ние получихме чар, чувство за хумор и приятелство. И то… по две.

КРИСТИЯН и ДИМИТЪР ДАНАИЛОВ – Крис и Митко – една трудно управляема и трудно уловима двойка. Мина време преди да ги убедим, че не са невидими за нас – дори и на последния чин. Добре, че постепенно престанаха да действат в екип, че… Общуването ми с тях претърпя странна еволюция – от гняв и мъчително организиране до истинска забава при размяната на самоиронични, аналитични сентенции. Удоволствие беше!

АНДРЕЙ – Е, това е една добре режисирана загадка. Много интелект, много познания, но… пази боже, когато му хрумне да направи изненада. Изненадващо е! Благодаря ти за това!

ИВАН ДОСЕВ – Малко неуверено, малко “тук съм, но не съвсем…” Но когато се завърна, беше окончателно и по един изключително джентълменски начин Иван ще продължи своето пътуване.

МИТКО АНГЕЛОВ – Човекът, който е там, в класната стая, на стол, удобен за незабелязване. Но Митко знае какво иска, кога и къде ще го направи. Зад кривата му усмивка се крият тайни, които скоро ще сподели със света… И с нас…

ДАНИ – Тежка работа… Бих искала да го цитирам: Аглика, като дойдох бях зеленчук, а сега вече не съм!” Не ми каза в какво се е превърнал, аз и не питах. Но сме доволни, че завърши при нас.

КОКО – И като за финал, с каляска от Дубай се появи Prince Charming – Коко. Спокоен, уверен, овладяно спекулиращ с очарованието си. И от: “Добре дошъл” до… сега. Щастливи сме, че споделихме тази една година и знам, че няма да е само една.

Мили мои, искам да ви кажа толкова много неща, за да ви спестя разочарования. Или поне да ви подготвя. Но знам, че не е нужно, защото сте силни достъчно. Не просто да устоите, но и да станете по-добри.

Пускаме ви, пращаме ви… Сигурни сме във вас!

Светът заслужава да ви получи!

Благодаря, випуск 2018!

Аглика Дамаскова
Аглика Дамаскова

Аглика Дамаскова е заместник-директор по учебната дейности и координатор на програмата Middle Years Programme (MYP) в International School Uwekind.

View all posts