Press "Enter" to skip to content

Децата за детските книги и техните автори

Книгата трябва да е част от света на детето. Тя е онзи предмет, към който то посяга още преди да може да говори, за да я разтвори и да намери вътре нещо цветно, ново, интересно. В книгите детето вижда неща, които не са от света около него.

И … ето го и вълшебството.

Вълшебството си книгата запазва много дълго време, защото продължава да живее на вълшебни места – в шкафове, книжарници, библиотеки. Децата я откриват постоянно – случайно или от ръцете на родители и учители. Растейки, децата натрупват умения как да избират своите книги. Те са претенциозни и трудни читатели. Не могат да бъдат заблудени с реклами и клишета. Книгите наистина трябва да ги привлекат.

Ето и техните мисли за това какво трябва да има в детските книги:

“В детските книги трябва да има деца и картинки, забавни и странни герои, пътуване и приключения. Трябва да има загадка, беда и семейна връзка. Задължителни са измишльотините и смешките. Трябва да има чудовища, бандити и отвреме – навреме критични моменти. Трябва да има хубава корица, щастлив край, любов и вълшебност.”

Постепенно идва и моментът, в който децата разбират, че книгите всъщност се пишат от хора. В началото тези хора са също вълшебни – живели са отдавна , вдън гори – тилилейски и далечни земи, замъци или малки къщички. Там са писали своите истории. Но после децата откриват, че има хора, които днес пишат детски книги. Те с изненада, любов и хиляди въпроси се срещат с тях. В Увекинд каним нашата истинска приятелка, писателката Юлка – Юлия Спиридонова, да ни отговаря на тези въпроси. Често водим учениците си и на срещи с автори от други страни. Но децата, разбира се, имат и своето мнение за авторите на книгите им.

Ето какво са те според нашите ученици.

“Авторите са добри, изобретателни и милосърдни. Това са хора, които имат голямо мислене с детски мозък. Чудновати са, вярват в митични същества. Имат богат речник и са грамотни. Те по принцип са стари, но са умни и с фантазия. Някои имат проблеми и като малки са играли на видеоигри. Те са малко отчаяни – кои възрастни се занимават с деца?! Но си стоят още в детството, защото са мечтатели – магьосници, които могат да забавляват деца. Те са големи хора, които мислят в приказки.”

Малко завиждам на авторите на детски книги за образа им в съзнанието на децата. И на мен ми се иска да съм магьосник с голямо мислене.

Общувайки постоянно с книгите и с авторите им, децата постепенно откриват, че вълшебството на литературата може да се създава всеки ден. Разбират, че и те могат да пишат, да творят да споделят чувства и преживявания с думи.

Така децата също се превръщат във вълшебници.

И нека ние, възрастните, им се радваме, нека споделяме детските книги с тях , за да запазим това вълшебство и в нас самите.

Аглика Дамаскова
Аглика Дамаскова

Аглика Дамаскова е заместник-директор по учебната дейности и координатор на програмата Middle Years Programme (MYP) в International School Uwekind.

View all posts