Press "Enter" to skip to content

Един открит урок по история на Московска 5

След като сподели идеята си за урок по история в сградата на “Московска” 5, с участието на професор Евелина Келбечева (АУБГ), доц. Михаил Груев и журналиста Христо Ст. Христов, Емил Джасим бързо събра ентусиасти сред учениците и преподавателите в Увекинд.

Представяме разказите за урока на двамата преподаватели по история – Цветомира Антонова и Емил Джасим.

Цветомира Антонова:

Благодарение на колегата Емил Джасим учениците от Увекинд имаха възможността да преживеят един незабравим урок по история. Те се запознаха с документалните свидетелства: спомени, рисунки, писма на 18 оцелели концлагеристи, представени в изложбата “Свидетели: памет за концлагера “Белене”. Сложните въпроси, които възникват при сблъсъка с истината за страданията на жертвите на тоталитарния режим нямат прости и еднозначни отговори. Наш дълг пред младите хора е да обсъждаме с тях травматичните полета от общата ни историческа памет.

Емил Джасим:

Били ли сте някога свидетели на Парадокса на историята?
На теория сякаш съм бил много пъти, но на практика ми се случи за пръв път едва онзи ден.

Предисторията е, че малко преди Рождество случайно се срещнах с проф. Evelina Kelbecheva, която ми каза:

— След празниците непременно да се чуем, имам да говоря нещо важно с Вас.

— Разбира се, насреща съм. – отвърнах, радостен, че такъв изключителен учен предлага нещо толкова смислено и интересно за учениците.

Още на 2-ри януари звъни проф. Келбечева и ми казва, че имало страхотна изложба за създадения от комунистите концлагер в Белене в ДА „Архиви”, на която да заведа учениците. А ако се уговорим предварително, направо можем да организираме разговор, в който да се включат тя, разследващият журналист Христо Ст. Христов и дори шефа на архивите, доц. Mihail Gruev

— Ама разбира се! Това би било страхотно! – отвърнах радостен, тъй като с 12-и клас сме тъкмо на следвоенна Европа и щеше да е страхотно за учениците ми да могат да влязат в диалог с хора, които са специалисти по периода.

Речено, сторено.

Водя ги онзи ден бойците, а колегата Цвети доведе и няколко души от 10-и и 11- и клас, като общо бяхме 19 ученици и трима даскали.

Оказа се, че не само тези, на които преподавам, се бяха подготвили, ами и „малките” също.

След краткото въведение от страна на нашите домакини дойде време за въпроси и бойцАта бяха изключително адекватни и много… яки, както биха казали те.

Цецо от 11-и клас зададе логичния въпрос:

– Добре, де, защо просто не са ги осъждали, а са ги пращали без присъди?

Доц. Груев отговори ясно:

— Защото би създавало шум в системата. Нали трябва да има бракоразводни дела, делби…

— А и за какво може да осъдят една джаз певица, както са направили с Леа Иванова?! – включи се и проф.. Евелина Келбечева.

Тук и аз обобщих:

— А и нали делата ще са през деня, пък друго си е през нощта да дойдат и да те вземат от дома… А и трябва да има обвинение, някой трябва да го подготви, да бъде законово издържано, защото тоталитарните системи също имат своите закони. Докато така е “чиста работа”.

После Николета пък попита:

— Защо мъчителите на жертвите, например известният надзирател Газдов, не получават наказание?

На което Христо Христов отговори, че съвсем наскоро главният прокурор демонстрирал двоен аршин, като хем е изпратил на Конституционния съд приетото от парламента падане на давността на престъпленията на комунизма (което Конституционният съд съответно отхвърля), хем нямал нищо против да няма такава давност за престъпленията при приватизацията.

Накрая на дискусията Мишо Груев рече:

— Виждате ли парадокса на историята? Обсъждаме репресиите на комунистическия режим в централата на Държавна сигурност!

И после изведнъж добави:

— Искате ли да ви покажа страховитите мазета, в които са били водени жертвите и откъдето са били разпращани по лагерите на смъртта?

Всички ученици отвориха широко очи и в един глас казаха:

— ДА!

До мазетата на “Московска” 5 се стига само с един асансьор за 4-ма души, като се слиза дълго, сякаш през още 3 етажа. Като човек излезе от асансьора, слиза по едни тесни стълби и мрачния коридор води до три помещения. Стените са облицовани до половината с бели фаянсови плочки.

Ужасът все още витае във въздуха.

Един от оцелелите е казал, че след престоя си там е бил с 5 сантиметра по-висок, защото петите му били подути от боя с кабели и маркучи.

Говорихме и за това, е напоследък редица историци се опитват да омаловажат престъпленията на комунистическия режим и сякаш всички жертви просто са си го заслужили, защото… “Такова е било времето.”

Радвам се, че бях участник в този открит урок по история, урок по пазене на паметта на България.

Сигурен съм, че тези 19 ученици сами ще продължат своето търсене на истината.

И съм благодарен на проф. Евелина Келбечева, доц. Мишо Груев (който, впрочем, навремето ме изпитваше на “История на България след 1944 г.”) и Христо Христов, както и на Митко Станоев.

И ако искате да научите повече за ужасите на лагера в Белене, можете да посетите и Премиера на „Концлагерът „Белене” 1949-1987” от Борислав Скочев.

Това изследване е резултат на десетгодишна работа в архива на Държав­на сигурност, на проучване на лични архиви и архивите на Политбюро, Ми­нистерския съвет и отдел „Затвори“ в ЦДА, на документи в архива на Радио „Свободна Европа“/Радио „Свобода“ в Будапеща, на достъпния онлайн архив на ЦРУ, на руски, холандски и британски архивни източници и на десетките мемоари на бивши концлагеристи.

***

Bibliography:

Jassim, E 2018, Били ли сте някога свидетели на Парадокса на историята?, Facebook post, 15 January. Available from: https://www.facebook.com/emil.jassim/posts/10155179386101723. [15 January 2018].

Antonova, Ts 2018, Свидетели: Памет за концлагера “Белене”, Facebook post, 11 January. Available from: https://www.facebook.com/tsvetomira.antonova/posts/10214719628735100. [15 January 2018].

Снимки: Facebook/Emil Jassim

Увекинд
Увекинд

View all posts