Skip to content

Вашата класна стая заслужава да бъде забелязана

Ако вярвате, че във вашата класна стая се случват страхотни неща, мислите ли, че имате задължението да ги споделите публично? Вероятно не сте си задавали и обмисляли такъв тип въпрос досега.

Много мои колеги вършат чудесна работа с децата, но предпочитат да работят тихо и незабележимо – не споделят нито с колеги, нито с някой друг. Те не споделят своите постижения може би от притеснението, че ще изглежда сякаш хвалят себе си или не са убедени, че това, което правят, заслужава да бъде споделено. По една или друга причина те избират да не споделят какво се случва в тяхната класна стая.

2016-03-18 09.29.52

Има и колеги, които не се притесняват и с радост постоянно споделят какви неща се случват в техните часове. Използват електронна поща, социални медии и други, за да споделят постиженията си.

Вярвам, че споделянето на положителните неща, които се случват в класната стая, е важна част от професионалната практика на всеки учител. Вярвам, че това е от съществено значение. Изолацията е най-големия враг на личното усъвършенстване и не помага за подобряване на работните умения. За да се осигури най-добрата среда за обучение на децата ни, ние, преподавателите трябва да споделяме един с друг. Защото всеки един от нас става по-силен, когато споделяме помежду си опит и експертиза.

Ще споделя с вас няколко аргумента в полза на споделянето, на база моя собствен скромен опит.

Аз определено съм от учителите, които ежедневно споделят не само добрите неща, а какво изобщо се случва в класната ми стая, как учат децата, какво правим заедно и т.н. Искам всеки, който пожелае, да може да усети тази атмосфера, която имам щастието да усещам всеки ден. Едва ли има родител, например, който да се възпротиви на това да види в реално време какво прави детето му. Не като в някакъв Оруелски сюжет, а как учи, какво и как го постига.

Смятам, че това е полезно и за колегите ми от моята PLN. Споделяме опит, черпим нови идеи един от друг. Самият аз го правя във всяка свободна минута – вдъхновявам се от работата на колеги от целия свят. Когато споделиш една твоя идея в Twitter, например, това веднага инспирира другите да споделят как те го правят и това вдъхва живот на идеята. Дори децата са щастливи и въодушевени, когато им покажа какво правят техни връстници по света.

Вярвам, че това, което споделям с другите говори много и еднозначно за това, което ценя. Когато обсъждам с колегите си това как учат децата и как това да се подобрява, ние всъщност помагаме за създаване на култура на подобряване и непрекъснато усъвършенстване.

Споделянето ме кара постоянно да рефлектирам. Рефлексията е изключително важна – кара те да преосмисляш много свои идеи, да ги надграждаш и променяш така, че децата да са истинските печеливши. Това неминуемо води и до това да си по-ефикасен и да се самоусъвършенстваш.

Когато опитвам нова идея в класната стая или се опитам да направя нещо иновативно, има елемент на риск. Чрез споделянето на този опит с другите, аз получавам веднага обратна връзка и то не само от децата, но и от колеги. Многократно аз съм бил окуражаван да експериментирам от споделени “рисковани” идеи и новаторски такива.

Определено смятам, че споделянето ми помага да получа оценка за работата си. Всеки човек има тази потребност – да бъде забелязан и оценен за работата, която върши.

Когато моите ученици направят нещо наистина забележително, би било глупаво и непростимо, ако не бъде споделено извън класната стая. Само отличната оценка не е достатъчна – нито за детето, нито за мен, нито дори и за родителите.

Избрал съм да споделям, използвайки няколко социални медии. Twitter е медията, която избрах, за да градя моята PLN, където да общувам както с учители, така и с ученици. Все още не мога да “запаля” децата да я използват, но пилотния проект, който стартирах в 7 клас е обещаващ. Но пък тази медия задоволява напълно потребността ми да общувам с колеги от целия свят. Да обменяме опит и експертиза.

Другият канал, който използвам ежедневно е Instagram. Публикуването на снимки на това как работят децата, вярвам е безценно. Много мои ученици използват Instagram и съвсем естествено е да използвам този инструмент, за да им напомням за предстоящи задачи, да задавам въпрос, чийто отговори ще ми помогнат за следващия учебен час или просто да ги похваля за добре свършена работа. Така децата стават още по-ангажирани с целия учебен процес.

Активно използвам и Google+, който за съжаление е подценен, но пък е използван от много учители по целия свят.

Моят блог е четвъртия инструмент, който използвам, за да споделям опита си. За съжаление, голяма част от текстовете ми са на български и това определено е бариера. Може би ми липсва малко повече смелост да започна да пиша на английски. Въпреки спорадичните ми плахи опити в тази посока, все още има какво да подобрявам.

Съвсем скоро към тези интструменти планирам да включа и Youtube. Там освен кратки от по няколко минути видеа с инструкции за работа с определени платформи и софтуер, ще публикувам и такива, направени от моите ученици в часовете по Digital Design, кратки интервюта с ученици и колеги.

Както вече писах в предишния ми пост, повечето учители, особено в България, се страхуват да използват технологиите в работата си. Поводи за страхове и притеснения няма – децата живеят в социалните медии, наш дълг е да бъдем там и да ги научим как тези технологии да бъдат използвани за нещо смислено и стойностно. Иначе сме обречени.

Нашите ученици заслужават да бъдете забелязани. Без съмнение, има много неща, които се случват в нашия свят на ученето, които се нуждаят да бъдат забелязани. Така, че колеги, споделяйте това, което се случва в класната ви стая. Стигнете до вашите ученици. Свържете се с тях. Споделяйте. Всички ние може да допринесем за собственото си усъвършенстване и оценка на работата ни чрез споделяне и рефлектиране.