Skip to content

Tag: technology

Защо децата трябва да се научат да програмират

В днешно време важността на програмирането и мястото му в образованието се превърна във все по-обсъждана тема. Дори и новите учебни програми на образователното министерство започнаха плахо да гледат в тази посока.

Програмирането неслучайно стана толкова популярно. Изучаването и запаметяването на факти е от все по-малко значение в един свят, където Google може да отговори на почти всеки въпрос в рамките на няколко секунди. Затова образованието трябва да залага на развиването на умения, които ще дадат възможност на децата да успеят. Този набор от умения трябва да включва и програмиране.

Ние в Увекинд винаги сме гледали по-напред и отдавна сме осъзнали важността на развиването на различни умения. И програмата, по която работим вече повече от 5 години – International Baccalaureate® (IB) Middle Years Programme (MYP) ни дава тази възможност.

Развиването на умения за програмиране стартирахме още преди две години с Ателие по програмиране. Съвсем естествено беше да задълбочим работата си и от тази година освен в ателието, програмирането вече е част от учебната програма на петокласниците.

Ще ви представя моите аргументи защо развиването на умения в децата да програмират е много важно.

Програмиране е базова грамотност в дигиталната ера

Децата растат в много по-различен свят от този на своите родители. Мобилни телефони, компютри, Youtube, Netflix и Facebook вече са част от ежедневието им. Дори и играчките вече са цифрови, а много от тях и програмируеми като Lego и новото поколение LeapFrogs.

Едно е да знаеш как да използваш тези технологии, съвсем друго е, обаче, да разбереш логиката зад тях. Когато се учат да програмират, децата започват да разбират дигиталния свят, който обитават. Програмирането обръща наопаки привидната “магия” на технологиите, така че децата наистина да могат да разберат логиката и науката, които контролират тази технология – откритие, което е още по-вълшебно.

Нашата зависимост (в добрия смисъл на думата) от технологиите ще нараства. Затова е важно и трябва учениците да могат не само пасивно да консумират тази технология, но и да я разбират и контролират.

Програмирането променя света

През последните няколко века хората са разчитали на писаното слово, за да разпространяват идеи. Способността да се пише е възможността за създаване на промяна. Днес писането не е достатъчно.

Спомнете си за Арабската пролет. Социалните медии активираха революционна вълна от протести и демонстрации, които промениха Близкия изток. Писането изигра решаваща роля в разкриването на несправедливостите, но хората имаха нужда и от начин да се организират и да протестират. Едно есе, без значение колко добре е написано, не можеше да отбележи тази промяна от само себе си.

Виждаме навсякъде около нас, че програмирането променя света.

“Имаш идея за нещо иновативно? Чудесно. Можеш ли да й вдъхнеш живот?”

Всеки има идеи. Но само малцина могат да ги направят реалност. Способността да програмираш разделя тези, които просто имат идеи от тези, които могат да превърнат своите идеи в реалност.

Ако искате вашето дете да бъде мислител и новатор, който може да вдъхне живот на своите идеи, насърчавайте го да се научи как да програмира. Програмирането дава на децата увереност, че те могат да бъдат дизайнери и строители.

Кой казва, че да се научиш да програмираш е трудно?

Да се научиш как се програмира, е като да учиш всеки друг език, в който уменията трябва да се практикуват и тестват. Точно както езиците отварят възможност да общуваме помежду си, така програмирането дава на децата възможност за създаване на технологии, които влияят на хората около тях. Само с компютър, децата могат да използват своите умения за програмиране, за да създават неща, които могат да променят света.

Има достатъчно среди, които могат да бъдат използвани, за да се научат децата да програмират. В Увекинд избрахме да използваме Scratch – разработка на Massachusetts Institute of Technology, специално разработена за деца. Не без значение е и, че се разпространява напълно безплатно.

Ако едно дете програмира даден обект да се движат по определен начин и след това веднага вижда резултата, които иска, то вече знае, че е написало кода правилно. Това почти моментално виждане на положителен резултат от работата на детето е жизненоважно, а средата се превръща в невероятно мощен образователен инструмент.

Ако децата ви не са се научили как да програмират, сега е времето да се започне!

Leave a Comment

To be or not to be… Is that the question?

До съвсем скоро бях голям привърженик на това децата да нямат мобилни телефони по време на учебни занятия. Както голяма част от вас, предполагам. Да, съгласен съм, че има доста проблемни аспекти. Очевидно разсейването е един от основните проблеми при тийнейджърите (сред възрастните също). И, да, аз също съм загрижен и притеснен от това да виждам деца заровили поглед в смартфоните си дори и когато седят на пейка в парка един до друг.

Но…

iphone-410324-900x600

На какво учим децата, казвайки им, че трябва да заключим и отнемем телефоните им в час, за да ги учим? Какво казваме на децата за нашето умение за преподаване, че единствения начин да ни слушат е като отнемем личното им имущество?

Вероятно веднага ще кажете – телефоните са средство за отвличане на внимание в клас, децата могат да мамят по време на изпитване… Пък и повечето учители (дори и аз) са ревниви по отношение на това кой “ръководи парада” в класната стая.

Ами, ако няма значение дали телефоните са в учениците по време на час/изпитване, защото сме съставили например тест, чийто отговори не могат да бъдат Google-нати? Ами ако учениците са използвали телефоните си, за да създадат ново съдържание въз основа на материала, който учат като например публикации в блога си или видео? Ами ако се очаква учениците да се включат в backchannel за допълнителни въпроси или дискусия по време на час с ученици от друг клас някъде по света?

Вероятно ще си кажете, че съм луд или че е нереалистично да си мисля, че някое от тези неща ще проработи. Може би съм. Виждал съм много класни стаи и учебни часове, които все още до голяма степен се състоят от лекции и куп хартиени листа с тестове, задачи и т.н.. Сега ми кажете, че ще можете да оставите вашия мобилен телефон в чантата си и, че ще ми обърнете внимание!

Ние като учители трябва да сме сигурни, че нашите ученици са ангажирани. Просто защото децата седят тихо и не нарушават дисциплината в клас не означава, че са ангажирани. Те трябва да мислят и по-важното, те трябва да говорят. Мобилните устройства като смарфоните предоставят друг начин на учениците да “говорят” и обсъждат учебното съдържание. Вече писах за използването на онлайн дискусиите като средство за ангажиране и трениране на умения за дебати.

Все повече училища по света (и по-малко в България) въвеждат програмата Bring Your Own Device (BYOD). Ние в Uwekind работим така вече втора година. Колегите по отделните предмети активно използват технологиите в своята работа наравно с децата, които работят със собствените си лаптопи или таблети. Телефоните, обаче все още се събират в кутия и рядко позволяваме на децата да ги използват в час за да правят проучвания, например. Имало е моменти, когато сме си играли на “котка и мишка” с децата. Но колко продуктивно е това? Реторичен въпрос!

Чудесен пример за ефективно използване на мобилни устройства по време на изпит даде колегата по немски език в 10-и клас Юлия Пчеларова. По време на MYP eAssessment нейните ученици разглежаха туристически брошури и гледаха репортажи на видео, за да могат да отговорят на въпросите, използвайки мобилните си устройства. Няма опасност опасност от преписване, когато проверяваш умения за критическо мислене и се очаква ученицитеда създават собствени текстове.

 

eAssessment

A photo posted by Julia Pchelarova (@julia_pchelarova) on

В седмичния ни Twitter чат провокирах моите ученици с въпроса дали трябва да им бъде разрешено да използват смартфоните си в учебни часове. За голяма моя изненада повечето казаха “Не”.

Темата заслужава критично мислене, размисъл и преоценка. Какви въпроси трябва да се задават на учениците, когато те имат Google в ръцете си? Как могат да се свързват с други хора не само в класната стая, но и по света? Защо пиша нещо само за учителя, когато то може да бъде споделено със света? Защо гледам видеоклипове в Youtube или Vine, когато мога да създам свое собствено видео? Как можем да използваме технологите за персонализиране на опита на всеки ученик или за неговия или нейния стил на учене?

Тези промени няма да се случат за една нощ, но ако тези въпроси не са на нашето внимание (или ако сме учителя с кутията за смартфони), трябва да започнем да мислим за тях. Отминаха дните, когато учителите държаха технологиите далеч от своите ученици. Вместо това, нека се гордеем, че учим децата да ги използват правилно и отговорно.

В края на краищата, децата ще продължават да използват смарфоните си така или иначе. Нека да ги използват за нещо полезно.

* * *
Photo credits: JESHOOTS / CC0 Public Domain

Leave a Comment

Дигиталните умения, които всеки учител на 21-и век трябва да притежава

Отминаха дните, когато всички се извиняваха: “не използваме технологиите”. Безвъзвратно. Част от това да си учител в 21-и век е да бъдеш креативен в интегрирането на академичността и ученето в дигиталния живот на учениците.

Някои от идеите, които ще споделя с вас може да изглеждат “модерни” или твърде напредничави, но не боли всеки един да ги пречупи през собственото си разбиране, за да може по-добре да взаимодейства и да ги използва, за да учи децата на информационна грамотност или дигитално гражданство, например.

traffic-sign-809006x900

Представям ви моя списък с 10 умения, които според мен всеки учител на 21-и век трябва да притежава:

#1: Създаване и използване на видео съдържание

Всичко е visual. Няма ученик, който поне няколко пъти на ден да не гледа клипове в Youtube или така популярните Vine-ове. Ключово умение за всеки учител е да може сам да създава видео съдържание – screen capture видео, видео ръководство, видео с разсъждения и/или разяснения по определена тема. Можете също така да ги използватe като илюстративни визуални помощни средства, когато обяснявате трудна концепция или визуално да подчертаете даден процес в и извън класната стая.

Аз често правя screen capture ръководства като използвам безплатната версия на Screencasify. Експериментирам със записване на Flipped classroom videos, за да съм сигурен, че дори и отсъстващите ученици ще имат достъп до урока, който са пропуснали. Дори не ви е необходимо специално оборудване – можете да използвате мобилния си телефон или камерата на лаптопа.

#2: Създаване на инфографики за по-добра визуализация и обобщение

Инфографиките, тези умни красиви картинки, са мощен инструмент за визуализация и обобщение. Те помагат на учениците да запомнят повече информация.

Чуесни инструменти за създаване на инфографики, които използвам, са Piktochart, Canva, Infogr.am, Venngage, Google Drawings.

#3: Обработка и използване на дигитални изображения

Използването на различни изображения – снимки, графики и др. в класната стая и извън нея е съществена част от материалите, които използва един учител. Вече писах в един предишен мой пост за няколко уебсайта с висококачествени изображения под Creative Commons или Public Domain лиценз, които могат да бъдат използвани в класната стая.

В голяма част от случаите се налага изображенията да бъдат обработвани, за да паснат на целта на учителя – използване на част от изображението, добавяне на надписи, комбиниране на няколко изображения и т.н. Добрата новина е, че вече има достатъчно онлайн платформи за обработка на изображения и не се налага инсталирането на различни софтуери. Аз почти ежедневно използвам един олекотен уеб базиран аналог на Photoshop – Pixlr Editor. С него можете да правите всички базови операции с изображения, като не са необходими високи технически умения. Редакторът има и мобилно приложение, което също може да бъде използвано.

В четвъртък, 24 март, Google пуснаха за свободно ползване пакета за обработка на изображения Nik Collection. Колекцията се състои от седем програми, които осигуряват мощен набор от възможности за редактиране на снимки – филтърни приложения, които подобряват корекция на цветовете, ретуш и творчески ефекти, sharpening на изображения, възможност да се направят корекции на цвета и тоналността на изображенията.

#4: Използване на Social bookmarking за споделяне не ресурси

Вероятно много то вас от години използват Bookmarking на своя браузър – често запазват уеб страници, за да могат по-лесно да ги достъпват. С развитието на социалните медии, съвсем естествено и bookmarking-а да еволюира в social. Идеята е не просто локално да запазвате уеб съдържание, а то да бъде достъпно за ваши колеги и/или ученици. Най-общо казано, понятието “social bookmarking” е сътрудничество и съвместно запазване и споделяне на уеб съдържание.

Възможностите тук са наистина много. Освен популярните Pinterest и Delicious, аз препоръчвам използването на Pocket и Padlet. Втората платформа е изключително удобна за създаване на виртуална стена с уеб съдържание, което можете да споделяте с учениците си, те също могат на нея да pin-ват съдържание и всички да имаме достъп до него.

Съвсем скоро се появи и една много обещаваща нова платформа – Pindex, която e аналог на Pinterest, но специално ориентирана към образованието. И с малко повече възможности бих добавил.

#5: Създаване и използване на блогове и уики

Освен за професионално развитие един учител би могъл да използва блога си и като още един канал за комуникация с учениците. Добър вариант е да създаде блог на класа, в който всички деца да пишат. Така всеки ученик получава възможността гласа му дабъде чут, децата подобряват уменията си за писане и мислене. Аналогично, учителят би могъл да създаде wiki за конкретен Unit planer или проект, по който работят децата.

И тук възможностите са много, но аз бих препоръчал една от двете големи платформи – Blogger и WordPress. Моите пристрастия са към WordPress, но всеки има право на избор. За създаване на wiki можете да използвате платформата Wikispaces, която насочена към учители и ученици.

Моят проект първия срок със седми клас, за който вече писах в блога си, беше всеки един от учениците да си създаде блог, който да му служи за електронно портфолио.

#6: Участие в Mystery Skype/Hangouts чат

Това звучи много по-страшно, отколкото е, но по същество е игра с около 20 въпроса. Ученици от един клас провеждат видео разговор с друг клас някъде по света използвайки един от двата софтуера за видео разговори – Hangouts и Skype. Такива разговори са чудесен начин за увеличаване на културната и глобална осведоменост. Бихте могли да проведете дискусия по всякаква тема – от анализ на литературно произведение, до покана за сътрудничество по създаване на електронна книга, например.

Отделно от това, чудесна идея е регулярно да се провеждат Hangouts разговори с различни експерти по дадена тема. От едната страна е класа, а от другата експерта, който е готов да отговаря на въпроси, да разяснява и т.н.

#7: Използване на Augmented reality (AR) в класната стая

Augmented reality (разширената/добавената реалност) е сравнително нова технология, но с много потенциал за използване в образованието. Augmented reality (AR) е пряк или косвен изглед на физическа, среда от реалния свят, чиито елементи са подсилени (или допълнени) от компютърно генерирани сетива като звук, видео, графики или GPS данни.

Приложенията за AR могат да допълват стандартна учебна програма. Текстови, графични, аудио и видео елементи могат да бъдат насложени върху реална среда. Учебници, флашкарти и други образователни материали за четене може да съдържат вградени “маркери”, които, когато се сканират от AR устройство, произвеждат допълнителна информация за ученика, извършена в мултимедиен формат. Например, учениците могат да участват интерактивно с компютърно генерирани симулации на исторически събития, изследване и научаване на подробности за всяка значима област от конкретното събитие.

Признавам, че това предизвикателство е ново и за мен и още проучвам и се уча как може да го използваме в нашето училище.

#8: Участие в Twitter чат

Едва ли има по-мощен инструмент за професионалното развитие на удин учител от създаването на собствена Personal Learning Network (PLN) и участието в Twitter чатове. Тези седмични едночасови събития предоставят възможност на всеки да сподели опит, да почерпи нови идеи от колегите си и т.н. Има голям списък с Twitter чатове, свързани с образование, който може да разгледате тук.

Освен за професионално развитие, аз използвам и провеждам такъв чат и с моите ученици и вече писах за това наскоро. Дискусиите са изключително смислени, децата са ангажирани, споделят свободно мислите и идеите си.

#9: Създаване и използване на Quizzes и Surveys

Мрежата изобилства от интересни инструменти, които учителите могат да използват, за да съберат неформална обратна връзка от учениците си. Анкетите и куизовете могат да бъдат използвани за формиращо оценяване в клас. С тях може бързо да се установи нивото на знания на един клас по дадена тема.

В нашето училище използваме активно Google Classroom. Практиката показа, че използваните досега множество платформи (Poll Everywhere, PollDaddy, EQuizShow и др.)  не са най-добрия вариант, откакто Google създадоха своята и предоставиха възможност на учителите по света да се възползват от всички функции на #GAFE (Google Apps for Education).

#10: Способност за откриване и справяне с плагиатство и нечестно използване на онлайн съдържание

Борбата с плагиатството е може би една от най-трудните за един учител. Ежедневно всеки един от нас се сблъсква с този проблем и трябва да имаме изградени механизми за бързо откриване и предотвратяване. Превенцията и създаване на на култура на мислене в учениците е пътят.

И все пак няма как плагиатството и нечестното използване на съдържание да бъде предотвратено изцяло. И за това има решение – платформата се казва TurnitIn. Освен от учители за бързо откриване и предотвратяване на плагиатството, учениците също трябва да бъдат научени да я използват, когато създават своите писмени работи. Така те придобиват умения за критическо мислене, академична честност и подобряване на своите умения за писане.

В Uwekind имаме разработена цялостна политика за академична честност (Academic Honesty) и от следващата година започваме активно да използваме TurnitIn.

Ние живеем в едно чудесно време – време на свързване и споделяне. Въпреки всички опасения относно технологиите и апокалиптичните страхове, че ние ще се погубим като общество, защо да не използваме част от тази сила за добро?

* * *
Photo credits: geralt / CC0 Public Domain

Leave a Comment

Teaching with #Tech: Погрешните схващания

Развитието на технологиите разрушава някои традиционни схващания и сериозно променя всеки аспект на нашия живот. Интегрирането на технологиите в образованието вече започна да възстановява процеса на преподаване и учене и води до нови видове методики и педагогики. Въпреки, че има огромен потенциал в технологиите, все още много учители не ги приемат напълно и мненията им се различават драстично за ползите от всеобхватното им интегриране в образователния процес. С този пост ще се опитам да разсея някои погрешни схващания, свързани с използването на технологиите в образованието.

ipad-1126136_1280

#1: Технологиите са скъпи.

Заради ограничения бюджет в целия сектор на образованието както в България, така и по света, директорите на училищата станаха много предпазливи по отношение на разпределяне на средствата за подобряване на инфраструктурата. Да, може би някои устройства изискват повече средства, но ползите от въвеждането и използването им може да компенсира разходите с времето.

Използването на технологии в образованието спестява време и усилия на учителите, подобрява тяхната ефективност и спомага за повишаване на резултатите на преподаване драстично. Съдържание в цифров формат е значително с по-ниска цена, отколкото тази на хартиените учебници и помагала, които освен това и не са приятелски настроени към околната среда.

През последните няколко години скорост набира един доста креативен начин за интегриране на технологиите при това с малък бюджет – движението Bring Your Own Device/Technology (BYOD или BYOT). През 2014 списание Forbes обяви, че BYOD/BYOT е следващата революция в образованието. За плюсовете и минусите от имплементирането на BYOD в образованието може да прочете тук или да видите тук. Училищата могат да насърчават такава програма, като в комбинация с това да създадат база данни с безплатни уеб ресурси (пиратстването на филми, музика, книги и софтуер не е безплатен ресурс).

Ние в International School Uwekind вече втора година имаме такава програма – Bring Your Own Device, която работи изключително успешно. Децата обичат да работят със собственото си устройство – телефон, таблет и/или лаптоп. Познават го добре и се чувстват много по-уверени в работата си. Така и учителя е свободен и много по-уверен да използва технологии в преподаването.

#2: Използването на технологиите е трудно.

Технологиите се променят толкова бързо, че е трудно човек да стане експерт с всички нови джаджи. Само до преди няколко години desktop компютри и Smartboards бяха единствените технологии в училищата. В днешно време, наред с лаптопите, смартфоните и таблетите печелят популярност в сферата на образованието. Добрата новина е, че технологииите стават все по-лесни за използване. Не ви е нужен наръчник с инструкции, за да използвате iPad, нали?

Образователните технологии от следващо поколение ще бъдат още по-лесни за използване и с интернет на върха на пръстите ви няма да е трудно да получите необходимата информация, когато имате нужда от нея.
Преподавателите трябва да излязат извън рамката на самоналожените вярвания и ограничения за трудността при използване на технологиите и да бъдат уверени и с желание да опитват нови неща за подобряване на преподаването и ученето.

За щастие, учителите в нашето училище не само не робуват на такива погрешни схващания, но и не се страхуват да използват технологиите и са отворени към всякакви нови неща. Ежедневно колегите ми се обръщат към мен с въпроси когато срещнат трудност, предлагат използването на нови онлайн платформи и т.н.

#3: Интегрирането на технологиите изисква много време.

Всички сме чували за удобното извинение – липсата на време, което пречи да интегрираме и използваме технологиите. Вярно е, че учителите са много заети – да спазват учебните програми, да проверяват задачи, да дават обратна връзка на ученици и родители, да не говорим за архаичната и напълно излишна задължителна училищна документация, отнемаща огромна част от времето му и докато изпълнява ежедневните си задължения не му остава никакво желание да опитва нови подходи. Но е важно учтелите да осъзнаят, че нашите ученици сега живеят с технологиите и трябва да намерят място в ежедневието си за технологите, за да са свързани по-добре с децата.

Да, използването на технологии в преподаването в началото ще отнеме време, но в процеса на работа то ще се превърне в рутина. В дългосроен план, технологиите могат да спестят много време, което те могат да използват за професионално развитие или пък просто за почивка.

#4: Използването на технологиите трудно се контролира и затруднява ученето.

Голяма част от учителите и родителите се тревожат, че въвеждането на технологии в училище ще отвлече вниманието на децата и ще възпрепятства тяхното обучение. Не съвсем без основание са и страховете,свързани със сигурността, като децата могат да бъдат изложени на неподходящи или опасни уеб сайтове, както и онлайн преследвачи.

Начинът за справяне с тези проблеми е чрез въвеждане на мерки за сигурност, както и насърчаване на културата на Digital Citizenship. Една здрава и новаторска култура на учене ще мотивира учениците да поемат отговорност и по-добре да ги подготви за реалния свят.

От средата на миналата учебна година в нашето училище започнахме процес по имплементиране на Digital Citizenship Curriculum в нашата програма. Все още сме в много начален етап, но първите резултати вече могат да бъдат почувствани.

Изброените по-горе често срещани заблуди насърчават чувството на страх сред преподавателите и възпрепятства адаптирането на образователните технологии. Не можем обаче да си затваряме очите пред факта, че технологиите проникват и ще прониквават все по-дълбоко във всеки аспекти на образованието и промените са неизбежни.

Всички ние сме длъжни да да направим най-доброто за подобряване на преподаването и ученето и да подготвим децата за бъдещето.

* * *
Photo credits: lcr3cr (CC0 Public Domain)

1 Comment