Skip to content

Tag: learning

Go outside of the classroom. #GoOpen!

Колко често ви се случва, когато планирате уроците си, да търсите материали? Предполагам, че доста често. Едва ли има учител, който да мисли, че знае всичко и че не му е необходима каквато и да било помощ, когато създава уроците си, планира дейностите и съставя работните листа по дадена тема, например. И тук всички ние удряме на камък. В голяма част от случаите образователните материали са или със защитени авторски права, не можем да ги използваме, ремиксираме и споделяме или изобщо не са достъпни както за учители, така и за ученици.

Бизнесът с учебници и всевъзможни помагали процъфтява и се вихри с пълна сила. За сметка на образованието на децата и професионалното развитие на учителите. Резултатите са видими – децата получават лошо образование и ниски резултати на различните изпити (форматите на тези изпити са съвсем друга тема). Наред с това и учителите стоят на едно място – принудени са да влизат в наложения калъп, който не насърчава развитието. Задушена е и способността на учителите за иновации в класната стая.

Абсолютно табу е учителите да работят заедно при планирането на уроци и създаване на образователни материали. Още по-голямо табу е да споделят знанието, да го предоставят за свободно използване (и модифициране) от други учители, от хора, които искат сами да учат.

Мрачна и тъжна картина.

open-966315

Изходът е да разчупим оковите. Да отворим образованието и да излезем от класната стая. С развитието на интернет всеобщия достъп до образование е възможен, но неговият потенциал е възпрепятстван от все по-ограничителните закони за авторско право и несъвместими технологии.

What is Open Education?

Отвореното образование (Open Education) е философия за начина, по който хората трябва да произвеждат, споделят и доразвиват знанието. Не съм единественият, който вярва, че всички хора по света трябва да имат достъп до висококачествени образователни ресурси.

Хората искат да учат. Чрез осигуряване на свободен и отворен достъп до образование и знания, хората могат да задоволят тази своя потребност. Учениците и студентите могат да получат допълнителна информация, гледни точки и материали, които да им помогнат да учат по-добре и да успяват. Училищата и университетите от цял свят могат да обменят материали и заедно да изготвят ресурси.

Насърчаването на сътрудничеството е ключово за отваряне на образованието. Споделянето е може би най-основната характеристика на образованието. Образованието е споделяне на знания, идеи и информация с други хора, върху които могат да бъдат изградени нови знания, умения, идеи и разбиране.

Отворените образователни ресурси (Open Educational Resources) са онези учебни материали, които могат да бъдат модифицирани и подобрявани, тъй като техните създатели са дали на другите разрешение за това. Учителите и/или организациите, които създават OERs, могат да включват материали като слайдове за презентации, подкасти, учебни програми, изображения, планове на уроци, видео лекции, карти, таблици, и дори цели учебници, се отказват от някои (ако не от всички) авторски права върху техните работи, обикновено чрез правни инструменти като Creative Commons, така че всеки свободно да има достъп до тях за повторна употреба, превод и възможност да ги променя.

Прилагането на отворени лицензи за образователни материали позволява на учителите да си сътрудничат, когато създават своите материали. Например, един учител по математика може да използва създадена от друг математическа задача, но да модифицира условието така, че да включва език, който отговаря на своето географско положение и специфика. От своя страна, учителят може да сподели тази своя модифицирана задача с други хора, които желаят да я използват.

В същото време, сътрудничество в областта на OERs позволява на преподавателите да работят заедно като така се осигурява съгласуваност между техните материали.

Учениците също могат да се възползват от отворените образователни ресурси, за да допълнят знанията и уменията си, които получават в своята класна стая. Някои ученици нямат достъп до качествено образование, но с помощта на OERs им се предоставят възможности за повишаване на техните знания.

#GoOpen!

През своята практика като учител съм създавал доста учебни материали, които да използвам в работата си в учебните часове. Когато станах учител по информатика и информационни технологии преди повече от 17 години не разполагах нито с учебници, нито с помагала, първата година и компютри нямаше училището. Имах само знанията и практиката ми от университета и голямото желание да науча децата на това, което аз знам и заедно с тях да продължа и аз да уча. Малцината мои колеги по тези прохождащи в училище учебни дисциплини с радост споделяхме, това, което създавахме. И си помагахме. Продължих да го правя и в следващите години. Правя го и сега, но вече с възможностите на технологиите, с колеги от цял свят. Ежедневно обменяме идеи и образователни материали с моята PLN. Включил съм се дори в няколко групи, с които заедно работим по общи образователни материали.

Ще се учудите колко платформи има вече в интернет със свободни образователни ресурси. OER Commons, например е чудесно място, от което да започнете. А на този адрес ще откриете може би най-подробния списък с OERs.

Създадох специална страница в моя блог, на която ще публикувам регулярно OERs, които аз създавам. Чувствайте се свободни да ги използвате и променяте, за да паснат на вашите и на учениците ви нужди. Не забравяйте и вие да споделите след това под същия лиценз – Creative Commons. Ще се радвам да намеря съмишленици. Let’s #GoOpen!

* * *
Photo credits: AlanDavidRobb / CC0 Public Domain

Leave a Comment

To be or not to be… Is that the question?

До съвсем скоро бях голям привърженик на това децата да нямат мобилни телефони по време на учебни занятия. Както голяма част от вас, предполагам. Да, съгласен съм, че има доста проблемни аспекти. Очевидно разсейването е един от основните проблеми при тийнейджърите (сред възрастните също). И, да, аз също съм загрижен и притеснен от това да виждам деца заровили поглед в смартфоните си дори и когато седят на пейка в парка един до друг.

Но…

iphone-410324-900x600

На какво учим децата, казвайки им, че трябва да заключим и отнемем телефоните им в час, за да ги учим? Какво казваме на децата за нашето умение за преподаване, че единствения начин да ни слушат е като отнемем личното им имущество?

Вероятно веднага ще кажете – телефоните са средство за отвличане на внимание в клас, децата могат да мамят по време на изпитване… Пък и повечето учители (дори и аз) са ревниви по отношение на това кой “ръководи парада” в класната стая.

Ами, ако няма значение дали телефоните са в учениците по време на час/изпитване, защото сме съставили например тест, чийто отговори не могат да бъдат Google-нати? Ами ако учениците са използвали телефоните си, за да създадат ново съдържание въз основа на материала, който учат като например публикации в блога си или видео? Ами ако се очаква учениците да се включат в backchannel за допълнителни въпроси или дискусия по време на час с ученици от друг клас някъде по света?

Вероятно ще си кажете, че съм луд или че е нереалистично да си мисля, че някое от тези неща ще проработи. Може би съм. Виждал съм много класни стаи и учебни часове, които все още до голяма степен се състоят от лекции и куп хартиени листа с тестове, задачи и т.н.. Сега ми кажете, че ще можете да оставите вашия мобилен телефон в чантата си и, че ще ми обърнете внимание!

Ние като учители трябва да сме сигурни, че нашите ученици са ангажирани. Просто защото децата седят тихо и не нарушават дисциплината в клас не означава, че са ангажирани. Те трябва да мислят и по-важното, те трябва да говорят. Мобилните устройства като смарфоните предоставят друг начин на учениците да “говорят” и обсъждат учебното съдържание. Вече писах за използването на онлайн дискусиите като средство за ангажиране и трениране на умения за дебати.

Все повече училища по света (и по-малко в България) въвеждат програмата Bring Your Own Device (BYOD). Ние в Uwekind работим така вече втора година. Колегите по отделните предмети активно използват технологиите в своята работа наравно с децата, които работят със собствените си лаптопи или таблети. Телефоните, обаче все още се събират в кутия и рядко позволяваме на децата да ги използват в час за да правят проучвания, например. Имало е моменти, когато сме си играли на “котка и мишка” с децата. Но колко продуктивно е това? Реторичен въпрос!

Чудесен пример за ефективно използване на мобилни устройства по време на изпит даде колегата по немски език в 10-и клас Юлия Пчеларова. По време на MYP eAssessment нейните ученици разглежаха туристически брошури и гледаха репортажи на видео, за да могат да отговорят на въпросите, използвайки мобилните си устройства. Няма опасност опасност от преписване, когато проверяваш умения за критическо мислене и се очаква ученицитеда създават собствени текстове.

 

eAssessment

A photo posted by Julia Pchelarova (@julia_pchelarova) on

В седмичния ни Twitter чат провокирах моите ученици с въпроса дали трябва да им бъде разрешено да използват смартфоните си в учебни часове. За голяма моя изненада повечето казаха “Не”.

Темата заслужава критично мислене, размисъл и преоценка. Какви въпроси трябва да се задават на учениците, когато те имат Google в ръцете си? Как могат да се свързват с други хора не само в класната стая, но и по света? Защо пиша нещо само за учителя, когато то може да бъде споделено със света? Защо гледам видеоклипове в Youtube или Vine, когато мога да създам свое собствено видео? Как можем да използваме технологите за персонализиране на опита на всеки ученик или за неговия или нейния стил на учене?

Тези промени няма да се случат за една нощ, но ако тези въпроси не са на нашето внимание (или ако сме учителя с кутията за смартфони), трябва да започнем да мислим за тях. Отминаха дните, когато учителите държаха технологиите далеч от своите ученици. Вместо това, нека се гордеем, че учим децата да ги използват правилно и отговорно.

В края на краищата, децата ще продължават да използват смарфоните си така или иначе. Нека да ги използват за нещо полезно.

* * *
Photo credits: JESHOOTS / CC0 Public Domain

Leave a Comment

Вашата класна стая заслужава да бъде забелязана

Ако вярвате, че във вашата класна стая се случват страхотни неща, мислите ли, че имате задължението да ги споделите публично? Вероятно не сте си задавали и обмисляли такъв тип въпрос досега.

Много мои колеги вършат чудесна работа с децата, но предпочитат да работят тихо и незабележимо – не споделят нито с колеги, нито с някой друг. Те не споделят своите постижения може би от притеснението, че ще изглежда сякаш хвалят себе си или не са убедени, че това, което правят, заслужава да бъде споделено. По една или друга причина те избират да не споделят какво се случва в тяхната класна стая.

2016-03-18 09.29.52

Има и колеги, които не се притесняват и с радост постоянно споделят какви неща се случват в техните часове. Използват електронна поща, социални медии и други, за да споделят постиженията си.

Вярвам, че споделянето на положителните неща, които се случват в класната стая, е важна част от професионалната практика на всеки учител. Вярвам, че това е от съществено значение. Изолацията е най-големия враг на личното усъвършенстване и не помага за подобряване на работните умения. За да се осигури най-добрата среда за обучение на децата ни, ние, преподавателите трябва да споделяме един с друг. Защото всеки един от нас става по-силен, когато споделяме помежду си опит и експертиза.

Ще споделя с вас няколко аргумента в полза на споделянето, на база моя собствен скромен опит.

Аз определено съм от учителите, които ежедневно споделят не само добрите неща, а какво изобщо се случва в класната ми стая, как учат децата, какво правим заедно и т.н. Искам всеки, който пожелае, да може да усети тази атмосфера, която имам щастието да усещам всеки ден. Едва ли има родител, например, който да се възпротиви на това да види в реално време какво прави детето му. Не като в някакъв Оруелски сюжет, а как учи, какво и как го постига.

Смятам, че това е полезно и за колегите ми от моята PLN. Споделяме опит, черпим нови идеи един от друг. Самият аз го правя във всяка свободна минута – вдъхновявам се от работата на колеги от целия свят. Когато споделиш една твоя идея в Twitter, например, това веднага инспирира другите да споделят как те го правят и това вдъхва живот на идеята. Дори децата са щастливи и въодушевени, когато им покажа какво правят техни връстници по света.

Вярвам, че това, което споделям с другите говори много и еднозначно за това, което ценя. Когато обсъждам с колегите си това как учат децата и как това да се подобрява, ние всъщност помагаме за създаване на култура на подобряване и непрекъснато усъвършенстване.

Споделянето ме кара постоянно да рефлектирам. Рефлексията е изключително важна – кара те да преосмисляш много свои идеи, да ги надграждаш и променяш така, че децата да са истинските печеливши. Това неминуемо води и до това да си по-ефикасен и да се самоусъвършенстваш.

Когато опитвам нова идея в класната стая или се опитам да направя нещо иновативно, има елемент на риск. Чрез споделянето на този опит с другите, аз получавам веднага обратна връзка и то не само от децата, но и от колеги. Многократно аз съм бил окуражаван да експериментирам от споделени “рисковани” идеи и новаторски такива.

Определено смятам, че споделянето ми помага да получа оценка за работата си. Всеки човек има тази потребност – да бъде забелязан и оценен за работата, която върши.

Когато моите ученици направят нещо наистина забележително, би било глупаво и непростимо, ако не бъде споделено извън класната стая. Само отличната оценка не е достатъчна – нито за детето, нито за мен, нито дори и за родителите.

Избрал съм да споделям, използвайки няколко социални медии. Twitter е медията, която избрах, за да градя моята PLN, където да общувам както с учители, така и с ученици. Все още не мога да “запаля” децата да я използват, но пилотния проект, който стартирах в 7 клас е обещаващ. Но пък тази медия задоволява напълно потребността ми да общувам с колеги от целия свят. Да обменяме опит и експертиза.

Другият канал, който използвам ежедневно е Instagram. Публикуването на снимки на това как работят децата, вярвам е безценно. Много мои ученици използват Instagram и съвсем естествено е да използвам този инструмент, за да им напомням за предстоящи задачи, да задавам въпрос, чийто отговори ще ми помогнат за следващия учебен час или просто да ги похваля за добре свършена работа. Така децата стават още по-ангажирани с целия учебен процес.

Активно използвам и Google+, който за съжаление е подценен, но пък е използван от много учители по целия свят.

Моят блог е четвъртия инструмент, който използвам, за да споделям опита си. За съжаление, голяма част от текстовете ми са на български и това определено е бариера. Може би ми липсва малко повече смелост да започна да пиша на английски. Въпреки спорадичните ми плахи опити в тази посока, все още има какво да подобрявам.

Съвсем скоро към тези интструменти планирам да включа и Youtube. Там освен кратки от по няколко минути видеа с инструкции за работа с определени платформи и софтуер, ще публикувам и такива, направени от моите ученици в часовете по Digital Design, кратки интервюта с ученици и колеги.

Както вече писах в предишния ми пост, повечето учители, особено в България, се страхуват да използват технологиите в работата си. Поводи за страхове и притеснения няма – децата живеят в социалните медии, наш дълг е да бъдем там и да ги научим как тези технологии да бъдат използвани за нещо смислено и стойностно. Иначе сме обречени.

Нашите ученици заслужават да бъдете забелязани. Без съмнение, има много неща, които се случват в нашия свят на ученето, които се нуждаят да бъдат забелязани. Така, че колеги, споделяйте това, което се случва в класната ви стая. Стигнете до вашите ученици. Свържете се с тях. Споделяйте. Всички ние може да допринесем за собственото си усъвършенстване и оценка на работата ни чрез споделяне и рефлектиране.

Leave a Comment

Digital Learning Day 2016

За пета поредна година на 17 февруари се отбелязва Digital Learning Day. Дигиталното обучение е всяка учебна практика, която ефективно използва технологиите за подсилване и укрепване ученето на ученика. То осигурява достъп до съдържание, обратна връзка чрез формиращо оценяване, възможности за обучение по всяко време и навсякъде, индивидуализирана инструкция към всеки ученик като по този начин всички ученици могат да достигнат пълния си потенциал, за да успеят в училище. Това могат да бъдат различни инструменти, приложения, онлайн курсове, дигитално съдържание и ресурси. Допълнително, дигиталното обучение може да се използва за професионално обучение на учители и да осигури персонализирано обучение на учениците.

Сигурно ще прозвучи нескромно, но вече четвърта година работя в посока интегриране на технологиите в обучението в нашето училище – International School Uwekind. Щастлив съм, че и колегите, и децата са много въодушевени и с радост откликват. Вече можем да се похвалим с доста по-организиран учебен процес и увеличаване на производителността.

Помолих моите колеги да споделят опита си в Digital Learning Day:

Елица Генева Преподавател по Немски език
Елица Генева
Преподавател по Немски език

“Дигиталното учене прави немския по-интересен и достъпен за учениците ми.Използвам в практиката си различни инструменти, сред които челно място заема Google Classroom. Чрез тази платформа мога да съм в контакт с учениците ми и да следя “черно на бяло” кой какви домашни е направил и кога. Така работим за развиване на организационни умения, част от които е спазването на крайни срокове. Друга важна и полезна според мен функционалност на класната стая е възможността писмените работи да се връщат работите с коментари, така че децата да могат да си ги преработят.

Често използвам и issuu.com – онлайн-платформа за създаване, съхранение и разглеждане на публикации (документи като портфолио, книги, списания). Качени там, презентациите на учениците ми се визуализират като списание с разлистващите се страници, което им създава усещането, че са истински публикувани автори. Освен това, сайтът има търсачка и там може да се открие всякакво ученическо (и не само творчество).

Много посещавана от мен страница е Goethe, където освен всичко друго има специален раздел за учащи с работни материали, специални учебни видеоклипове и задачки към тях. В islcollective.com също има много работни листа и идеи, но понякога съм попадала на “грешни” неща и трябва да се внимава.

Друго любимо място: duden.de – страхотен немски тълковен речник с примери и граматика. Изобщо в google могат да се открият много сайтове за учене на немски език. Като цяло съм забелязала, че учениците се кефят на онлайн-задачите, дори когато те са същите като “офлайн”-задачите (напр. текст с празни места или въпроси от типа multiple choice). Явно самото стоене пред компютъра им доставя удоволствие, а и се радват, когато накрая им се изпише “100% richtig”.

Често правя въвеждането на новия материал чрез презентция, защото това ми спестява писане и ми дава възможност да визуализирам повече.”
* * *

Иван Илиев преподавател по Български език и литература
Иван Илиев
преподавател по Български език и литература

“Първоначално аз приех технологиите като нещо, без което може да се преподава. Но постепенно пред мен се разкриха нови хоризонти, а с тях се появиха и различни трудности. Тогава разбрах, че не трябва да бягам от дигиталните технологии, а че трябва да започна да ги използвам в работата си. С тяхна помощ постепенно бях въведен в нова ера, що се касае до подготовката, организирането и ръководенето на целия учебен процес, които за мен са от основно значение в преподаването, нещо като правилото за “трите единства” в античната трагедия. Различните онлайн платформи ми позволиха да спазвам стриктно това правило. Сега съвсем спокойно мога да заявя, че интегрирането на дигиталните платформи в училище пести време, улеснява работата ми и превръща професията в още по-значимо, интересно и същевременно актуално с времето си занимание. “

Борислав Григоров Преподавател по география и ESS
Борислав Григоров
Преподавател по география и ESS

“Географията без онагледяване е нищо. Всяка дигитална технология е стъпка в тази насока. Географските сайтове, някои от които са само с онлайн съдържание, са неделима част от обучението; наличието на биймър, който да прави информацията достъпна за всички в час – също. Стенните карти, допълнени с електронни такива са безценни. Учениците може да създават и управляват карти с Google Maps and Google Drive. С помощта на ThingLink се добавят линкове към дадени снимки. Чрез SmartyPins се отговаря на въпроси чрез избиране на място от картата. GeoGuessr е сайт, с който обикаляш на терен и определяш точното местоположение на мястото. С Google Cultural Institute може да разглеждаш интересни райони. С TourBuilder може да виждаш места чрез Google Earth.”
* * *

Ива Досева Преподавател по Английски език
Ива Досева
Преподавател по Английски език

“Дигиталното обучение е неизменна част от съвременното езиково обучение. Никога до сега учениците и учителите не са имали такъв огромен достъп до информация, която помага на развитието на езиковата култура и комуникативни умения на изучаващи английски език. Класическа английска и американска литература, както и съвременна такава може да достигне до всеки ученик само с натискане на един бутон. Със съдействието на учителите и в съгласие с правилата за правилното и безопасно използване на интернет, учениците се учат сами да намират материали подходящи за развиване на писмената и устна реч. Дигиталното обучение дава възможност да се онагледява учебния материал по един много по-интерактивен и забавен начин, като едновременно с това предоставя възможност учениците да заемат по-активно място в процеса на учене. Учениците сами могат да взаимодействат, сътрудничат и споделят информация със своите съученици много по-бързо и ефективно, разбира се и с помощта на своя учител, когато това е необходимо.

Моето езиково обучение беше свързано с постоянното ми присъствие в училищната и университетска библиотека, благодарна съм на възможността и аз заедно със своите ученици да се възползвам от необятните възможности, които дигиталните технологии предоставят, като достъп до безценна библиотечна информация и ресурси.”
* * *

“Ако не бяха бимер, колонки и компютъра ми, моите часове щяха да са провал… Ползвам ги редовно за по-лесно разбиране, да се чуват различни произношения, да се ползва бялата дъска по различни начини, да гледаме клипчета и филми, да слушаме песни. Езикът не се научава от хартия.”
~ Дария Городнича, преподавател по Английски език

Leave a Comment

Училищната библиотека – Tech Center и Learning Hub

Съвместен пост с Иван Илиев, преподавател по Български език и литература

***

Обичам библиотеки! Всичко, свързано с тях – книгите, атмосферата, хората, организацията. За съжаление библиотеките във века на технологиите имат репутацията на старомодни и остарели тихи места, където се помещават традиционни книги, които никой не иска да чете. Поне така се говори.

Моето мнение е, че училищната библиотека трябва да бъде своеобразен център (hub), който да насърчава учениците да четат, да правят проучвания, да изследват и да създават. В нашето училище – International School Uwekind, ние работим усилено, за да докажем, че това е възможно. Наша цел е учениците да се отърват от стереотипа, че “библиотеката е място само за стари книги.” Затова  работим заедно с колегата по литература Иван Илиев (Ванката), с когото сме същевременно и учители, и библиотекари.  Той се грижи за хартиената част, а аз – за виртуалната. Ние категорично сме на мнение, че нашите граници не бива да остават затворени само между четирите стени на библиотеката, а да се разширят или по-точно да се влеят в огромното информационно поле в интернет. Така и достигнахме до важни изводи за нашата бъдеща мисия – да превърнем училищната  библиотека в информационен хъб, който да бъде в помощ на учители и ученици.

IMG_20151113_133106-res

Нашата библиотека постепенно се превръща в едно привлекателно място, в което да се използват нови технологии и да се черпят идеи от динамиката на нашето развитие. Ние сме много щастливи да имаме на наша страна администрацията на училището, която ни позволява да тестваме нови идеи и технологии.

Опитахме всичко

За да създадем нова медийно-базирана библиотека, ние купихме изцяло ново оборудване за нея – нови рафтове, удобни маси и столове за учениците да работят. На разположение са и няколко таблета, на които има инсталирани достатъчно количество електронни книги. Неизползвано до този момент помещение в библиотеката оборудвахме с компютри с инсталирана операционна система Windows 10 и множество лицензиран и свободен софтуер, включително за аудио и видео обработка. Разбира се, и в двете помещения има интернет. Имаме идея да обособим част от помещението в мини аудио студио.

Наред с това, създадохме и своеобразен онлайн вариант на библиотеката, който нарекохме “Ресурсен център”. Там освен онлайн книги могат да се намерят множество линкове, статии от различни научни списания, за които сме абонирани, проучвания, собствени трудове на наши ученици и  на практика всичко, което би помогнало за подобряването на образоваталния процес по отделните учебни предмети. Наравно с това всички имат достъп и до OPAC (Online Public Access Catalog), където могат да проверят дали дадена книга може  да бъде намерена в училищната библиотека.

Нашите колеги и ученици имат възможност да използват и всички предимства на облачните услуги. От тази година училището използва Google Apps for Education, като учители и ученици активно вече използват както Drive така и Classroom.

Приехме трудностите като възможности за учене

Винаги ще е предизвикателство, когато се опитваш да внедриш нова технология. Парите и времето за изпълнение са винаги в началото на списъка на най-големите предизвикателства за всеки нов проект.

Имахме и доста големи проблеми с мрежата заради наличието на твърде много хора, които се връзваха към Wi-Fi. Учителите не без основание се притесняваха, че липсата на надежден достъп до Интернет и бързина, са сериозна пречка за интегриране на технологиите в преподаването им.

IMG_20151113_133533-res

Не на последно място, за да се разучи и използва нов софтуер понякога отнема повече време, отколкото просто да се приложи стандартния подход в  преподаването. В зависимост от големината на класа, не винаги има достатъчно устройства, може да се наложи да се споделят устройства с друг клас, което също може да бъде огромно предизвикателство.

След всички тези пречки и неудобства, учителите могат да се откажат от технологията, ако ние не помагаме ежедневно в разрешаването на проблемите. За щастие, вече всички заедно работим за преодоляване на проблемите.

И малките успехи са успехи

Сътрудничеството е най-големият ни успех. Колегите ни постъпиха изключително отговорно и активно ни съдействаха както да преобразим библиотеката, така и да внедрят технологиите в учебния процес.

Истината е, че чрез всички опити и грешки ние се наслаждавахме на всеки момент, когато бяхме заедно. Празнувахме, когато виждаме как нашите ученици започват лека-полека да използват всичко това, което създадохме с общи усилия. Радваме се и когато виждаме как колегите все повече започват да променят начина, по който преподават, активно използвайки новите технологии. Ето защо е всичко това. Струва си усилията!

Photos: Yuri Karagyozov / BY-NC-ND

Leave a Comment