Skip to content

Tag: education

Защо децата трябва да се научат да програмират

Published 10/03/2017 by Юри Карагьозов

В днешно време важността на програмирането и мястото му в образованието се превърна във все по-обсъждана тема. Дори и новите учебни програми на образователното министерство започнаха плахо да гледат в тази посока.

Програмирането неслучайно стана толкова популярно. Изучаването и запаметяването на факти е от все по-малко значение в един свят, където Google може да отговори на почти всеки въпрос в рамките на няколко секунди. Затова образованието трябва да залага на развиването на умения, които ще дадат възможност на децата да успеят. Този набор от умения трябва да включва и програмиране.

Ние в Увекинд винаги сме гледали по-напред и отдавна сме осъзнали важността на развиването на различни умения. И програмата, по която работим вече повече от 5 години – International Baccalaureate® (IB) Middle Years Programme (MYP) ни дава тази възможност.

Развиването на умения за програмиране стартирахме още преди две години с Ателие по програмиране. Съвсем естествено беше да задълбочим работата си и от тази година освен в ателието, програмирането вече е част от учебната програма на петокласниците.

Ще ви представя моите аргументи защо развиването на умения в децата да програмират е много важно.

Програмиране е базова грамотност в дигиталната ера

Децата растат в много по-различен свят от този на своите родители. Мобилни телефони, компютри, Youtube, Netflix и Facebook вече са част от ежедневието им. Дори и играчките вече са цифрови, а много от тях и програмируеми като Lego и новото поколение LeapFrogs.

Едно е да знаеш как да използваш тези технологии, съвсем друго е, обаче, да разбереш логиката зад тях. Когато се учат да програмират, децата започват да разбират дигиталния свят, който обитават. Програмирането обръща наопаки привидната “магия” на технологиите, така че децата наистина да могат да разберат логиката и науката, които контролират тази технология – откритие, което е още по-вълшебно.

Нашата зависимост (в добрия смисъл на думата) от технологиите ще нараства. Затова е важно и трябва учениците да могат не само пасивно да консумират тази технология, но и да я разбират и контролират.

Програмирането променя света

През последните няколко века хората са разчитали на писаното слово, за да разпространяват идеи. Способността да се пише е възможността за създаване на промяна. Днес писането не е достатъчно.

Спомнете си за Арабската пролет. Социалните медии активираха революционна вълна от протести и демонстрации, които промениха Близкия изток. Писането изигра решаваща роля в разкриването на несправедливостите, но хората имаха нужда и от начин да се организират и да протестират. Едно есе, без значение колко добре е написано, не можеше да отбележи тази промяна от само себе си.

Виждаме навсякъде около нас, че програмирането променя света.

“Имаш идея за нещо иновативно? Чудесно. Можеш ли да й вдъхнеш живот?”

Всеки има идеи. Но само малцина могат да ги направят реалност. Способността да програмираш разделя тези, които просто имат идеи от тези, които могат да превърнат своите идеи в реалност.

Ако искате вашето дете да бъде мислител и новатор, който може да вдъхне живот на своите идеи, насърчавайте го да се научи как да програмира. Програмирането дава на децата увереност, че те могат да бъдат дизайнери и строители.

Кой казва, че да се научиш да програмираш е трудно?

Да се научиш как се програмира, е като да учиш всеки друг език, в който уменията трябва да се практикуват и тестват. Точно както езиците отварят възможност да общуваме помежду си, така програмирането дава на децата възможност за създаване на технологии, които влияят на хората около тях. Само с компютър, децата могат да използват своите умения за програмиране, за да създават неща, които могат да променят света.

Има достатъчно среди, които могат да бъдат използвани, за да се научат децата да програмират. В Увекинд избрахме да използваме Scratch – разработка на Massachusetts Institute of Technology, специално разработена за деца. Не без значение е и, че се разпространява напълно безплатно.

Ако едно дете програмира даден обект да се движат по определен начин и след това веднага вижда резултата, които иска, то вече знае, че е написало кода правилно. Това почти моментално виждане на положителен резултат от работата на детето е жизненоважно, а средата се превръща в невероятно мощен образователен инструмент.

Ако децата ви не са се научили как да програмират, сега е времето да се започне!

Leave a Comment

Go outside of the classroom. #GoOpen!

Published 21/04/2016 by Юри Карагьозов

Колко често ви се случва, когато планирате уроците си, да търсите материали? Предполагам, че доста често. Едва ли има учител, който да мисли, че знае всичко и че не му е необходима каквато и да било помощ, когато създава уроците си, планира дейностите и съставя работните листа по дадена тема, например. И тук всички ние удряме на камък. В голяма част от случаите образователните материали са или със защитени авторски права, не можем да ги използваме, ремиксираме и споделяме или изобщо не са достъпни както за учители, така и за ученици.

Бизнесът с учебници и всевъзможни помагали процъфтява и се вихри с пълна сила. За сметка на образованието на децата и професионалното развитие на учителите. Резултатите са видими – децата получават лошо образование и ниски резултати на различните изпити (форматите на тези изпити са съвсем друга тема). Наред с това и учителите стоят на едно място – принудени са да влизат в наложения калъп, който не насърчава развитието. Задушена е и способността на учителите за иновации в класната стая.

Абсолютно табу е учителите да работят заедно при планирането на уроци и създаване на образователни материали. Още по-голямо табу е да споделят знанието, да го предоставят за свободно използване (и модифициране) от други учители, от хора, които искат сами да учат.

Мрачна и тъжна картина.

open-966315

Изходът е да разчупим оковите. Да отворим образованието и да излезем от класната стая. С развитието на интернет всеобщия достъп до образование е възможен, но неговият потенциал е възпрепятстван от все по-ограничителните закони за авторско право и несъвместими технологии.

What is Open Education?

Отвореното образование (Open Education) е философия за начина, по който хората трябва да произвеждат, споделят и доразвиват знанието. Не съм единественият, който вярва, че всички хора по света трябва да имат достъп до висококачествени образователни ресурси.

Хората искат да учат. Чрез осигуряване на свободен и отворен достъп до образование и знания, хората могат да задоволят тази своя потребност. Учениците и студентите могат да получат допълнителна информация, гледни точки и материали, които да им помогнат да учат по-добре и да успяват. Училищата и университетите от цял свят могат да обменят материали и заедно да изготвят ресурси.

Насърчаването на сътрудничеството е ключово за отваряне на образованието. Споделянето е може би най-основната характеристика на образованието. Образованието е споделяне на знания, идеи и информация с други хора, върху които могат да бъдат изградени нови знания, умения, идеи и разбиране.

Отворените образователни ресурси (Open Educational Resources) са онези учебни материали, които могат да бъдат модифицирани и подобрявани, тъй като техните създатели са дали на другите разрешение за това. Учителите и/или организациите, които създават OERs, могат да включват материали като слайдове за презентации, подкасти, учебни програми, изображения, планове на уроци, видео лекции, карти, таблици, и дори цели учебници, се отказват от някои (ако не от всички) авторски права върху техните работи, обикновено чрез правни инструменти като Creative Commons, така че всеки свободно да има достъп до тях за повторна употреба, превод и възможност да ги променя.

Прилагането на отворени лицензи за образователни материали позволява на учителите да си сътрудничат, когато създават своите материали. Например, един учител по математика може да използва създадена от друг математическа задача, но да модифицира условието така, че да включва език, който отговаря на своето географско положение и специфика. От своя страна, учителят може да сподели тази своя модифицирана задача с други хора, които желаят да я използват.

В същото време, сътрудничество в областта на OERs позволява на преподавателите да работят заедно като така се осигурява съгласуваност между техните материали.

Учениците също могат да се възползват от отворените образователни ресурси, за да допълнят знанията и уменията си, които получават в своята класна стая. Някои ученици нямат достъп до качествено образование, но с помощта на OERs им се предоставят възможности за повишаване на техните знания.

#GoOpen!

През своята практика като учител съм създавал доста учебни материали, които да използвам в работата си в учебните часове. Когато станах учител по информатика и информационни технологии преди повече от 17 години не разполагах нито с учебници, нито с помагала, първата година и компютри нямаше училището. Имах само знанията и практиката ми от университета и голямото желание да науча децата на това, което аз знам и заедно с тях да продължа и аз да уча. Малцината мои колеги по тези прохождащи в училище учебни дисциплини с радост споделяхме, това, което създавахме. И си помагахме. Продължих да го правя и в следващите години. Правя го и сега, но вече с възможностите на технологиите, с колеги от цял свят. Ежедневно обменяме идеи и образователни материали с моята PLN. Включил съм се дори в няколко групи, с които заедно работим по общи образователни материали.

Ще се учудите колко платформи има вече в интернет със свободни образователни ресурси. OER Commons, например е чудесно място, от което да започнете. А на този адрес ще откриете може би най-подробния списък с OERs.

Създадох специална страница в моя блог, на която ще публикувам регулярно OERs, които аз създавам. Чувствайте се свободни да ги използвате и променяте, за да паснат на вашите и на учениците ви нужди. Не забравяйте и вие да споделите след това под същия лиценз – Creative Commons. Ще се радвам да намеря съмишленици. Let’s #GoOpen!

* * *
Photo credits: AlanDavidRobb / CC0 Public Domain

Leave a Comment

To be or not to be… Is that the question?

Published 03/04/2016 by Юри Карагьозов

До съвсем скоро бях голям привърженик на това децата да нямат мобилни телефони по време на учебни занятия. Както голяма част от вас, предполагам. Да, съгласен съм, че има доста проблемни аспекти. Очевидно разсейването е един от основните проблеми при тийнейджърите (сред възрастните също). И, да, аз също съм загрижен и притеснен от това да виждам деца заровили поглед в смартфоните си дори и когато седят на пейка в парка един до друг.

Но…

iphone-410324-900x600

На какво учим децата, казвайки им, че трябва да заключим и отнемем телефоните им в час, за да ги учим? Какво казваме на децата за нашето умение за преподаване, че единствения начин да ни слушат е като отнемем личното им имущество?

Вероятно веднага ще кажете – телефоните са средство за отвличане на внимание в клас, децата могат да мамят по време на изпитване… Пък и повечето учители (дори и аз) са ревниви по отношение на това кой “ръководи парада” в класната стая.

Ами, ако няма значение дали телефоните са в учениците по време на час/изпитване, защото сме съставили например тест, чийто отговори не могат да бъдат Google-нати? Ами ако учениците са използвали телефоните си, за да създадат ново съдържание въз основа на материала, който учат като например публикации в блога си или видео? Ами ако се очаква учениците да се включат в backchannel за допълнителни въпроси или дискусия по време на час с ученици от друг клас някъде по света?

Вероятно ще си кажете, че съм луд или че е нереалистично да си мисля, че някое от тези неща ще проработи. Може би съм. Виждал съм много класни стаи и учебни часове, които все още до голяма степен се състоят от лекции и куп хартиени листа с тестове, задачи и т.н.. Сега ми кажете, че ще можете да оставите вашия мобилен телефон в чантата си и, че ще ми обърнете внимание!

Ние като учители трябва да сме сигурни, че нашите ученици са ангажирани. Просто защото децата седят тихо и не нарушават дисциплината в клас не означава, че са ангажирани. Те трябва да мислят и по-важното, те трябва да говорят. Мобилните устройства като смарфоните предоставят друг начин на учениците да “говорят” и обсъждат учебното съдържание. Вече писах за използването на онлайн дискусиите като средство за ангажиране и трениране на умения за дебати.

Все повече училища по света (и по-малко в България) въвеждат програмата Bring Your Own Device (BYOD). Ние в Uwekind работим така вече втора година. Колегите по отделните предмети активно използват технологиите в своята работа наравно с децата, които работят със собствените си лаптопи или таблети. Телефоните, обаче все още се събират в кутия и рядко позволяваме на децата да ги използват в час за да правят проучвания, например. Имало е моменти, когато сме си играли на “котка и мишка” с децата. Но колко продуктивно е това? Реторичен въпрос!

Чудесен пример за ефективно използване на мобилни устройства по време на изпит даде колегата по немски език в 10-и клас Юлия Пчеларова. По време на MYP eAssessment нейните ученици разглежаха туристически брошури и гледаха репортажи на видео, за да могат да отговорят на въпросите, използвайки мобилните си устройства. Няма опасност опасност от преписване, когато проверяваш умения за критическо мислене и се очаква ученицитеда създават собствени текстове.

 

eAssessment

A photo posted by Julia Pchelarova (@julia_pchelarova) on

В седмичния ни Twitter чат провокирах моите ученици с въпроса дали трябва да им бъде разрешено да използват смартфоните си в учебни часове. За голяма моя изненада повечето казаха “Не”.

Темата заслужава критично мислене, размисъл и преоценка. Какви въпроси трябва да се задават на учениците, когато те имат Google в ръцете си? Как могат да се свързват с други хора не само в класната стая, но и по света? Защо пиша нещо само за учителя, когато то може да бъде споделено със света? Защо гледам видеоклипове в Youtube или Vine, когато мога да създам свое собствено видео? Как можем да използваме технологите за персонализиране на опита на всеки ученик или за неговия или нейния стил на учене?

Тези промени няма да се случат за една нощ, но ако тези въпроси не са на нашето внимание (или ако сме учителя с кутията за смартфони), трябва да започнем да мислим за тях. Отминаха дните, когато учителите държаха технологиите далеч от своите ученици. Вместо това, нека се гордеем, че учим децата да ги използват правилно и отговорно.

В края на краищата, децата ще продължават да използват смарфоните си така или иначе. Нека да ги използват за нещо полезно.

* * *
Photo credits: JESHOOTS / CC0 Public Domain

Leave a Comment

Teaching with #Tech: Погрешните схващания

Published 13/03/2016 by Юри Карагьозов

Развитието на технологиите разрушава някои традиционни схващания и сериозно променя всеки аспект на нашия живот. Интегрирането на технологиите в образованието вече започна да възстановява процеса на преподаване и учене и води до нови видове методики и педагогики. Въпреки, че има огромен потенциал в технологиите, все още много учители не ги приемат напълно и мненията им се различават драстично за ползите от всеобхватното им интегриране в образователния процес. С този пост ще се опитам да разсея някои погрешни схващания, свързани с използването на технологиите в образованието.

ipad-1126136_1280

#1: Технологиите са скъпи.

Заради ограничения бюджет в целия сектор на образованието както в България, така и по света, директорите на училищата станаха много предпазливи по отношение на разпределяне на средствата за подобряване на инфраструктурата. Да, може би някои устройства изискват повече средства, но ползите от въвеждането и използването им може да компенсира разходите с времето.

Използването на технологии в образованието спестява време и усилия на учителите, подобрява тяхната ефективност и спомага за повишаване на резултатите на преподаване драстично. Съдържание в цифров формат е значително с по-ниска цена, отколкото тази на хартиените учебници и помагала, които освен това и не са приятелски настроени към околната среда.

През последните няколко години скорост набира един доста креативен начин за интегриране на технологиите при това с малък бюджет – движението Bring Your Own Device/Technology (BYOD или BYOT). През 2014 списание Forbes обяви, че BYOD/BYOT е следващата революция в образованието. За плюсовете и минусите от имплементирането на BYOD в образованието може да прочете тук или да видите тук. Училищата могат да насърчават такава програма, като в комбинация с това да създадат база данни с безплатни уеб ресурси (пиратстването на филми, музика, книги и софтуер не е безплатен ресурс).

Ние в International School Uwekind вече втора година имаме такава програма – Bring Your Own Device, която работи изключително успешно. Децата обичат да работят със собственото си устройство – телефон, таблет и/или лаптоп. Познават го добре и се чувстват много по-уверени в работата си. Така и учителя е свободен и много по-уверен да използва технологии в преподаването.

#2: Използването на технологиите е трудно.

Технологиите се променят толкова бързо, че е трудно човек да стане експерт с всички нови джаджи. Само до преди няколко години desktop компютри и Smartboards бяха единствените технологии в училищата. В днешно време, наред с лаптопите, смартфоните и таблетите печелят популярност в сферата на образованието. Добрата новина е, че технологииите стават все по-лесни за използване. Не ви е нужен наръчник с инструкции, за да използвате iPad, нали?

Образователните технологии от следващо поколение ще бъдат още по-лесни за използване и с интернет на върха на пръстите ви няма да е трудно да получите необходимата информация, когато имате нужда от нея.
Преподавателите трябва да излязат извън рамката на самоналожените вярвания и ограничения за трудността при използване на технологиите и да бъдат уверени и с желание да опитват нови неща за подобряване на преподаването и ученето.

За щастие, учителите в нашето училище не само не робуват на такива погрешни схващания, но и не се страхуват да използват технологиите и са отворени към всякакви нови неща. Ежедневно колегите ми се обръщат към мен с въпроси когато срещнат трудност, предлагат използването на нови онлайн платформи и т.н.

#3: Интегрирането на технологиите изисква много време.

Всички сме чували за удобното извинение – липсата на време, което пречи да интегрираме и използваме технологиите. Вярно е, че учителите са много заети – да спазват учебните програми, да проверяват задачи, да дават обратна връзка на ученици и родители, да не говорим за архаичната и напълно излишна задължителна училищна документация, отнемаща огромна част от времето му и докато изпълнява ежедневните си задължения не му остава никакво желание да опитва нови подходи. Но е важно учтелите да осъзнаят, че нашите ученици сега живеят с технологиите и трябва да намерят място в ежедневието си за технологите, за да са свързани по-добре с децата.

Да, използването на технологии в преподаването в началото ще отнеме време, но в процеса на работа то ще се превърне в рутина. В дългосроен план, технологиите могат да спестят много време, което те могат да използват за професионално развитие или пък просто за почивка.

#4: Използването на технологиите трудно се контролира и затруднява ученето.

Голяма част от учителите и родителите се тревожат, че въвеждането на технологии в училище ще отвлече вниманието на децата и ще възпрепятства тяхното обучение. Не съвсем без основание са и страховете,свързани със сигурността, като децата могат да бъдат изложени на неподходящи или опасни уеб сайтове, както и онлайн преследвачи.

Начинът за справяне с тези проблеми е чрез въвеждане на мерки за сигурност, както и насърчаване на културата на Digital Citizenship. Една здрава и новаторска култура на учене ще мотивира учениците да поемат отговорност и по-добре да ги подготви за реалния свят.

От средата на миналата учебна година в нашето училище започнахме процес по имплементиране на Digital Citizenship Curriculum в нашата програма. Все още сме в много начален етап, но първите резултати вече могат да бъдат почувствани.

Изброените по-горе често срещани заблуди насърчават чувството на страх сред преподавателите и възпрепятства адаптирането на образователните технологии. Не можем обаче да си затваряме очите пред факта, че технологиите проникват и ще прониквават все по-дълбоко във всеки аспекти на образованието и промените са неизбежни.

Всички ние сме длъжни да да направим най-доброто за подобряване на преподаването и ученето и да подготвим децата за бъдещето.

* * *
Photo credits: lcr3cr (CC0 Public Domain)

1 Comment