Skip to content

Category: Open Education

Google Chrome Extensions and Add-ons for Teachers

Едва ли би се намери човек, който да отрече, че Google Chrome е най-добрият браузър. Дори и за потребителите на Mac OS, който постепенно изоставят Safari и се хвърлят в обятията на Chrome.

Едно от големите предимства на Chrome, освен бързината, с която работи, е възможността да го “надграждате”, модифицирате и разширявате възможностите му с различни extensions. Разширенията за Chrome са налични в уеб магазина на Chrome. Препоръчвам ви да разглеждате Chrome Web Store периодично за нови приложения и разширения.

Предлагам ви списък със задължителни за съвременния учител (според мен) разширения. Правя уговорката, че списъка остава отворен и периодично ще допъвам списъка. Вашите предложения са добре дошли също!

* * *
Photo credits: Google Chrome website screenshot (CC BY-NC-SA)

Leave a Comment

OER: The Ultimate #GoogleSheet Guide

Използването на електронни таблици не е особено популярно. Повечето хора ги възприемат или като много сложна и ненужна за тях технология, или ги използват като обикновена таблица.

Като учител по MYP digital design винаги съм вярвал, че за децата е важно още в училище да започнат да работят с електронни таблици. Тази учебна година с 8 и 9 клас правим проекти, свързани с използването на електронни таблици, за което вече писах.

business-925900_1920

За какво може да бъдат използвани електронните таблици?

Изчисления
Употреба No 1 е манипулиране, работа с данни. Данните се въвеждат и програмата може да бъде настроена да прави изчисления автоматично, което ви спестяват много време и усилия и ви предоставя възможност да анализирате и интерпретирате данните. Това може да варира от просто добавяне на числа до сложни математически изчисления.

Диаграми
Не е само просто да въвеждате числа! Google Sheets съдържа пълен набор от графики и диаграми, които да ви помогнат да визуализирате данните си, показва тенденции, проценти, корелации, и т.н.

Таблици и форми
Отделно от това, използвайки я за обработка на числа, доста често се използва като удобен инструмент за създаване на различни таблици, тъй като цялата информация, която се добавя е във формат на мрежа, която ви позволява да въвеждате информацията по структуриран начин, който визуално може да бъде по-добър, отколкото, например, в текстообработваща програма като Google Docs или Microsoft™ Word.
Много е лесно да се създават и форми, с клетки, които лесно могат да бъдат попълнени.

Нашето училище е може би единственото GAFE училище в България, като активно използваме целия пакет с приложения. В подкрепа на цялата ни общност – ученици и учители, създадох подробно ръководство за работа с Google Sheets. Публикувам го и за свободно използване като OER с лиценз Creative Commons.

Много бих се радвал ако той бъде добра основа за следващо разработване и надграждане. Не се колебайте да се свържете с мен и да го подобряваме заедно в духа на работата в екип.

* * *
Photo credits: StockSnap / CC0 Public Domain

Leave a Comment

Go outside of the classroom. #GoOpen!

Колко често ви се случва, когато планирате уроците си, да търсите материали? Предполагам, че доста често. Едва ли има учител, който да мисли, че знае всичко и че не му е необходима каквато и да било помощ, когато създава уроците си, планира дейностите и съставя работните листа по дадена тема, например. И тук всички ние удряме на камък. В голяма част от случаите образователните материали са или със защитени авторски права, не можем да ги използваме, ремиксираме и споделяме или изобщо не са достъпни както за учители, така и за ученици.

Бизнесът с учебници и всевъзможни помагали процъфтява и се вихри с пълна сила. За сметка на образованието на децата и професионалното развитие на учителите. Резултатите са видими – децата получават лошо образование и ниски резултати на различните изпити (форматите на тези изпити са съвсем друга тема). Наред с това и учителите стоят на едно място – принудени са да влизат в наложения калъп, който не насърчава развитието. Задушена е и способността на учителите за иновации в класната стая.

Абсолютно табу е учителите да работят заедно при планирането на уроци и създаване на образователни материали. Още по-голямо табу е да споделят знанието, да го предоставят за свободно използване (и модифициране) от други учители, от хора, които искат сами да учат.

Мрачна и тъжна картина.

open-966315

Изходът е да разчупим оковите. Да отворим образованието и да излезем от класната стая. С развитието на интернет всеобщия достъп до образование е възможен, но неговият потенциал е възпрепятстван от все по-ограничителните закони за авторско право и несъвместими технологии.

What is Open Education?

Отвореното образование (Open Education) е философия за начина, по който хората трябва да произвеждат, споделят и доразвиват знанието. Не съм единественият, който вярва, че всички хора по света трябва да имат достъп до висококачествени образователни ресурси.

Хората искат да учат. Чрез осигуряване на свободен и отворен достъп до образование и знания, хората могат да задоволят тази своя потребност. Учениците и студентите могат да получат допълнителна информация, гледни точки и материали, които да им помогнат да учат по-добре и да успяват. Училищата и университетите от цял свят могат да обменят материали и заедно да изготвят ресурси.

Насърчаването на сътрудничеството е ключово за отваряне на образованието. Споделянето е може би най-основната характеристика на образованието. Образованието е споделяне на знания, идеи и информация с други хора, върху които могат да бъдат изградени нови знания, умения, идеи и разбиране.

Отворените образователни ресурси (Open Educational Resources) са онези учебни материали, които могат да бъдат модифицирани и подобрявани, тъй като техните създатели са дали на другите разрешение за това. Учителите и/или организациите, които създават OERs, могат да включват материали като слайдове за презентации, подкасти, учебни програми, изображения, планове на уроци, видео лекции, карти, таблици, и дори цели учебници, се отказват от някои (ако не от всички) авторски права върху техните работи, обикновено чрез правни инструменти като Creative Commons, така че всеки свободно да има достъп до тях за повторна употреба, превод и възможност да ги променя.

Прилагането на отворени лицензи за образователни материали позволява на учителите да си сътрудничат, когато създават своите материали. Например, един учител по математика може да използва създадена от друг математическа задача, но да модифицира условието така, че да включва език, който отговаря на своето географско положение и специфика. От своя страна, учителят може да сподели тази своя модифицирана задача с други хора, които желаят да я използват.

В същото време, сътрудничество в областта на OERs позволява на преподавателите да работят заедно като така се осигурява съгласуваност между техните материали.

Учениците също могат да се възползват от отворените образователни ресурси, за да допълнят знанията и уменията си, които получават в своята класна стая. Някои ученици нямат достъп до качествено образование, но с помощта на OERs им се предоставят възможности за повишаване на техните знания.

#GoOpen!

През своята практика като учител съм създавал доста учебни материали, които да използвам в работата си в учебните часове. Когато станах учител по информатика и информационни технологии преди повече от 17 години не разполагах нито с учебници, нито с помагала, първата година и компютри нямаше училището. Имах само знанията и практиката ми от университета и голямото желание да науча децата на това, което аз знам и заедно с тях да продължа и аз да уча. Малцината мои колеги по тези прохождащи в училище учебни дисциплини с радост споделяхме, това, което създавахме. И си помагахме. Продължих да го правя и в следващите години. Правя го и сега, но вече с възможностите на технологиите, с колеги от цял свят. Ежедневно обменяме идеи и образователни материали с моята PLN. Включил съм се дори в няколко групи, с които заедно работим по общи образователни материали.

Ще се учудите колко платформи има вече в интернет със свободни образователни ресурси. OER Commons, например е чудесно място, от което да започнете. А на този адрес ще откриете може би най-подробния списък с OERs.

Създадох специална страница в моя блог, на която ще публикувам регулярно OERs, които аз създавам. Чувствайте се свободни да ги използвате и променяте, за да паснат на вашите и на учениците ви нужди. Не забравяйте и вие да споделите след това под същия лиценз – Creative Commons. Ще се радвам да намеря съмишленици. Let’s #GoOpen!

* * *
Photo credits: AlanDavidRobb / CC0 Public Domain

Leave a Comment

To be or not to be… Is that the question?

До съвсем скоро бях голям привърженик на това децата да нямат мобилни телефони по време на учебни занятия. Както голяма част от вас, предполагам. Да, съгласен съм, че има доста проблемни аспекти. Очевидно разсейването е един от основните проблеми при тийнейджърите (сред възрастните също). И, да, аз също съм загрижен и притеснен от това да виждам деца заровили поглед в смартфоните си дори и когато седят на пейка в парка един до друг.

Но…

iphone-410324-900x600

На какво учим децата, казвайки им, че трябва да заключим и отнемем телефоните им в час, за да ги учим? Какво казваме на децата за нашето умение за преподаване, че единствения начин да ни слушат е като отнемем личното им имущество?

Вероятно веднага ще кажете – телефоните са средство за отвличане на внимание в клас, децата могат да мамят по време на изпитване… Пък и повечето учители (дори и аз) са ревниви по отношение на това кой “ръководи парада” в класната стая.

Ами, ако няма значение дали телефоните са в учениците по време на час/изпитване, защото сме съставили например тест, чийто отговори не могат да бъдат Google-нати? Ами ако учениците са използвали телефоните си, за да създадат ново съдържание въз основа на материала, който учат като например публикации в блога си или видео? Ами ако се очаква учениците да се включат в backchannel за допълнителни въпроси или дискусия по време на час с ученици от друг клас някъде по света?

Вероятно ще си кажете, че съм луд или че е нереалистично да си мисля, че някое от тези неща ще проработи. Може би съм. Виждал съм много класни стаи и учебни часове, които все още до голяма степен се състоят от лекции и куп хартиени листа с тестове, задачи и т.н.. Сега ми кажете, че ще можете да оставите вашия мобилен телефон в чантата си и, че ще ми обърнете внимание!

Ние като учители трябва да сме сигурни, че нашите ученици са ангажирани. Просто защото децата седят тихо и не нарушават дисциплината в клас не означава, че са ангажирани. Те трябва да мислят и по-важното, те трябва да говорят. Мобилните устройства като смарфоните предоставят друг начин на учениците да “говорят” и обсъждат учебното съдържание. Вече писах за използването на онлайн дискусиите като средство за ангажиране и трениране на умения за дебати.

Все повече училища по света (и по-малко в България) въвеждат програмата Bring Your Own Device (BYOD). Ние в Uwekind работим така вече втора година. Колегите по отделните предмети активно използват технологиите в своята работа наравно с децата, които работят със собствените си лаптопи или таблети. Телефоните, обаче все още се събират в кутия и рядко позволяваме на децата да ги използват в час за да правят проучвания, например. Имало е моменти, когато сме си играли на “котка и мишка” с децата. Но колко продуктивно е това? Реторичен въпрос!

Чудесен пример за ефективно използване на мобилни устройства по време на изпит даде колегата по немски език в 10-и клас Юлия Пчеларова. По време на MYP eAssessment нейните ученици разглежаха туристически брошури и гледаха репортажи на видео, за да могат да отговорят на въпросите, използвайки мобилните си устройства. Няма опасност опасност от преписване, когато проверяваш умения за критическо мислене и се очаква ученицитеда създават собствени текстове.

 

eAssessment

A photo posted by Julia Pchelarova (@julia_pchelarova) on

В седмичния ни Twitter чат провокирах моите ученици с въпроса дали трябва да им бъде разрешено да използват смартфоните си в учебни часове. За голяма моя изненада повечето казаха “Не”.

Темата заслужава критично мислене, размисъл и преоценка. Какви въпроси трябва да се задават на учениците, когато те имат Google в ръцете си? Как могат да се свързват с други хора не само в класната стая, но и по света? Защо пиша нещо само за учителя, когато то може да бъде споделено със света? Защо гледам видеоклипове в Youtube или Vine, когато мога да създам свое собствено видео? Как можем да използваме технологите за персонализиране на опита на всеки ученик или за неговия или нейния стил на учене?

Тези промени няма да се случат за една нощ, но ако тези въпроси не са на нашето внимание (или ако сме учителя с кутията за смартфони), трябва да започнем да мислим за тях. Отминаха дните, когато учителите държаха технологиите далеч от своите ученици. Вместо това, нека се гордеем, че учим децата да ги използват правилно и отговорно.

В края на краищата, децата ще продължават да използват смарфоните си така или иначе. Нека да ги използват за нещо полезно.

* * *
Photo credits: JESHOOTS / CC0 Public Domain

Leave a Comment

Дигиталните умения, които всеки учител на 21-и век трябва да притежава

Отминаха дните, когато всички се извиняваха: “не използваме технологиите”. Безвъзвратно. Част от това да си учител в 21-и век е да бъдеш креативен в интегрирането на академичността и ученето в дигиталния живот на учениците.

Някои от идеите, които ще споделя с вас може да изглеждат “модерни” или твърде напредничави, но не боли всеки един да ги пречупи през собственото си разбиране, за да може по-добре да взаимодейства и да ги използва, за да учи децата на информационна грамотност или дигитално гражданство, например.

traffic-sign-809006x900

Представям ви моя списък с 10 умения, които според мен всеки учител на 21-и век трябва да притежава:

#1: Създаване и използване на видео съдържание

Всичко е visual. Няма ученик, който поне няколко пъти на ден да не гледа клипове в Youtube или така популярните Vine-ове. Ключово умение за всеки учител е да може сам да създава видео съдържание – screen capture видео, видео ръководство, видео с разсъждения и/или разяснения по определена тема. Можете също така да ги използватe като илюстративни визуални помощни средства, когато обяснявате трудна концепция или визуално да подчертаете даден процес в и извън класната стая.

Аз често правя screen capture ръководства като използвам безплатната версия на Screencasify. Експериментирам със записване на Flipped classroom videos, за да съм сигурен, че дори и отсъстващите ученици ще имат достъп до урока, който са пропуснали. Дори не ви е необходимо специално оборудване – можете да използвате мобилния си телефон или камерата на лаптопа.

#2: Създаване на инфографики за по-добра визуализация и обобщение

Инфографиките, тези умни красиви картинки, са мощен инструмент за визуализация и обобщение. Те помагат на учениците да запомнят повече информация.

Чуесни инструменти за създаване на инфографики, които използвам, са Piktochart, Canva, Infogr.am, Venngage, Google Drawings.

#3: Обработка и използване на дигитални изображения

Използването на различни изображения – снимки, графики и др. в класната стая и извън нея е съществена част от материалите, които използва един учител. Вече писах в един предишен мой пост за няколко уебсайта с висококачествени изображения под Creative Commons или Public Domain лиценз, които могат да бъдат използвани в класната стая.

В голяма част от случаите се налага изображенията да бъдат обработвани, за да паснат на целта на учителя – използване на част от изображението, добавяне на надписи, комбиниране на няколко изображения и т.н. Добрата новина е, че вече има достатъчно онлайн платформи за обработка на изображения и не се налага инсталирането на различни софтуери. Аз почти ежедневно използвам един олекотен уеб базиран аналог на Photoshop – Pixlr Editor. С него можете да правите всички базови операции с изображения, като не са необходими високи технически умения. Редакторът има и мобилно приложение, което също може да бъде използвано.

В четвъртък, 24 март, Google пуснаха за свободно ползване пакета за обработка на изображения Nik Collection. Колекцията се състои от седем програми, които осигуряват мощен набор от възможности за редактиране на снимки – филтърни приложения, които подобряват корекция на цветовете, ретуш и творчески ефекти, sharpening на изображения, възможност да се направят корекции на цвета и тоналността на изображенията.

#4: Използване на Social bookmarking за споделяне не ресурси

Вероятно много то вас от години използват Bookmarking на своя браузър – често запазват уеб страници, за да могат по-лесно да ги достъпват. С развитието на социалните медии, съвсем естествено и bookmarking-а да еволюира в social. Идеята е не просто локално да запазвате уеб съдържание, а то да бъде достъпно за ваши колеги и/или ученици. Най-общо казано, понятието “social bookmarking” е сътрудничество и съвместно запазване и споделяне на уеб съдържание.

Възможностите тук са наистина много. Освен популярните Pinterest и Delicious, аз препоръчвам използването на Pocket и Padlet. Втората платформа е изключително удобна за създаване на виртуална стена с уеб съдържание, което можете да споделяте с учениците си, те също могат на нея да pin-ват съдържание и всички да имаме достъп до него.

Съвсем скоро се появи и една много обещаваща нова платформа – Pindex, която e аналог на Pinterest, но специално ориентирана към образованието. И с малко повече възможности бих добавил.

#5: Създаване и използване на блогове и уики

Освен за професионално развитие един учител би могъл да използва блога си и като още един канал за комуникация с учениците. Добър вариант е да създаде блог на класа, в който всички деца да пишат. Така всеки ученик получава възможността гласа му дабъде чут, децата подобряват уменията си за писане и мислене. Аналогично, учителят би могъл да създаде wiki за конкретен Unit planer или проект, по който работят децата.

И тук възможностите са много, но аз бих препоръчал една от двете големи платформи – Blogger и WordPress. Моите пристрастия са към WordPress, но всеки има право на избор. За създаване на wiki можете да използвате платформата Wikispaces, която насочена към учители и ученици.

Моят проект първия срок със седми клас, за който вече писах в блога си, беше всеки един от учениците да си създаде блог, който да му служи за електронно портфолио.

#6: Участие в Mystery Skype/Hangouts чат

Това звучи много по-страшно, отколкото е, но по същество е игра с около 20 въпроса. Ученици от един клас провеждат видео разговор с друг клас някъде по света използвайки един от двата софтуера за видео разговори – Hangouts и Skype. Такива разговори са чудесен начин за увеличаване на културната и глобална осведоменост. Бихте могли да проведете дискусия по всякаква тема – от анализ на литературно произведение, до покана за сътрудничество по създаване на електронна книга, например.

Отделно от това, чудесна идея е регулярно да се провеждат Hangouts разговори с различни експерти по дадена тема. От едната страна е класа, а от другата експерта, който е готов да отговаря на въпроси, да разяснява и т.н.

#7: Използване на Augmented reality (AR) в класната стая

Augmented reality (разширената/добавената реалност) е сравнително нова технология, но с много потенциал за използване в образованието. Augmented reality (AR) е пряк или косвен изглед на физическа, среда от реалния свят, чиито елементи са подсилени (или допълнени) от компютърно генерирани сетива като звук, видео, графики или GPS данни.

Приложенията за AR могат да допълват стандартна учебна програма. Текстови, графични, аудио и видео елементи могат да бъдат насложени върху реална среда. Учебници, флашкарти и други образователни материали за четене може да съдържат вградени “маркери”, които, когато се сканират от AR устройство, произвеждат допълнителна информация за ученика, извършена в мултимедиен формат. Например, учениците могат да участват интерактивно с компютърно генерирани симулации на исторически събития, изследване и научаване на подробности за всяка значима област от конкретното събитие.

Признавам, че това предизвикателство е ново и за мен и още проучвам и се уча как може да го използваме в нашето училище.

#8: Участие в Twitter чат

Едва ли има по-мощен инструмент за професионалното развитие на удин учител от създаването на собствена Personal Learning Network (PLN) и участието в Twitter чатове. Тези седмични едночасови събития предоставят възможност на всеки да сподели опит, да почерпи нови идеи от колегите си и т.н. Има голям списък с Twitter чатове, свързани с образование, който може да разгледате тук.

Освен за професионално развитие, аз използвам и провеждам такъв чат и с моите ученици и вече писах за това наскоро. Дискусиите са изключително смислени, децата са ангажирани, споделят свободно мислите и идеите си.

#9: Създаване и използване на Quizzes и Surveys

Мрежата изобилства от интересни инструменти, които учителите могат да използват, за да съберат неформална обратна връзка от учениците си. Анкетите и куизовете могат да бъдат използвани за формиращо оценяване в клас. С тях може бързо да се установи нивото на знания на един клас по дадена тема.

В нашето училище използваме активно Google Classroom. Практиката показа, че използваните досега множество платформи (Poll Everywhere, PollDaddy, EQuizShow и др.)  не са най-добрия вариант, откакто Google създадоха своята и предоставиха възможност на учителите по света да се възползват от всички функции на #GAFE (Google Apps for Education).

#10: Способност за откриване и справяне с плагиатство и нечестно използване на онлайн съдържание

Борбата с плагиатството е може би една от най-трудните за един учител. Ежедневно всеки един от нас се сблъсква с този проблем и трябва да имаме изградени механизми за бързо откриване и предотвратяване. Превенцията и създаване на на култура на мислене в учениците е пътят.

И все пак няма как плагиатството и нечестното използване на съдържание да бъде предотвратено изцяло. И за това има решение – платформата се казва TurnitIn. Освен от учители за бързо откриване и предотвратяване на плагиатството, учениците също трябва да бъдат научени да я използват, когато създават своите писмени работи. Така те придобиват умения за критическо мислене, академична честност и подобряване на своите умения за писане.

В Uwekind имаме разработена цялостна политика за академична честност (Academic Honesty) и от следващата година започваме активно да използваме TurnitIn.

Ние живеем в едно чудесно време – време на свързване и споделяне. Въпреки всички опасения относно технологиите и апокалиптичните страхове, че ние ще се погубим като общество, защо да не използваме част от тази сила за добро?

* * *
Photo credits: geralt / CC0 Public Domain

Leave a Comment