Тези дни прочетох в доклада “e-Skills for Jobs in Europe – Measuring Progress and Moving Ahead” на Empirica за страните от ЕС по поръчка на Европейската комисия, че повече от 70 хил. работни места за ИТ специалисти ще има към 2020 година. За цяла Европа прогнозите са за почти 8 млн. работни места. Това са добри работни места, работни места, които биха позволили икономическа мобилност и голям потенциал за печалба в течение на една кариера. Всички ние знаем защо голяма част от тези позиции ще останат непопълнени – заради липса на квалифицирани кадри.
Students-computer-young-boy (Photo credits: cherylt23 / CC0 Public Domain)
В отговор, нашата държава предприе едно закъсняло “актуализиране” (кавичките не са случайни!) на учебната програма. Определено смятам, че държавата трябва да поеме ангажимент за преподаване на компютърни науки на всяко дете. Това не означава преподаване на разводнено съдържание чрез използване на прости кодиращи приложения, а на силна учебна програма, която води учениците да постигнат реално дълбоко и широко овладяване на компютърните науки.
Повечето мои колеги, с които общувам предпочитат да използват платформи, където програмират с drag-n-drop. Този атрактивен (и лесен) модел може и да е завладяващ, но не може да доведе до по-сложни проекти, които да задълбочават разбирането. Трябва да е ясно на всички, че има голяма разлика между програмирането на самоучители (coding tutorials) и учене на компютърни науки. Първото е по-скоро като игра с програмиране на приложения в сравнение с ученето да се изработи приложение посредством код. Създаването на приложение отнема време и изисква многоизмерен учебен контекст и по-цялостни проекти. Едно нещо е сигурно, това не може да се научи в един или два часа с няколко прости клика и drag-n-drops.
Обикновените кодиращи приложения и платформи не навлизат в дълбочина, в сърцето на компютърното програмиране. Те се плъзгат по повърхността по линията на най-малкото съпротивление и учат на нещо, което е лесно и завладяващо. Те са нещо като песните в някоя актуална ТОП 10 класация – забавно е да ги слушаш днес, но не предлагат по-задълбочен поглед за музикалната грамотност, смисъл и теория. Компютърните науки от своя страна са еквивалента на потапяне в по-дълбоко проучване на музикалните корени, влияния, естетика, приложения, теории, състав, техники, вариации и значения. С други думи, действителните основи и опит, които променят мисленето на човека.
Компютърната грамотност има много общо с музикалната такава. Както един прохождащ музикант става професионалист от слушане на импровизации и композиране на музика, а не от изпълняване на чужди композиции, така и кандидат-програмиста става професионалист чрез проектиране на прототипи и модели, които решават реални житейски проблеми, мисли критично и анализира и творчески работи в сътрудничество. Нито едно от тези умения не може да бъде осъществено с учене на програмиране в един учебен час седмично.
Компютърното програмиране и мислене са новата основа на нашето все по-голямо технологично общество – общество, което призовава за иновации, предприемачество, работа в екип и творческо мислене. Четенето, писането и смятането вече не са достатъчни, за да може човек да успее в днешната глобална икономика. Computer science вече предефинира какво означава да бъдеш грамотен граждани на света през 21 век.
Насърчаването на използването от децата на “pop computing apps” не позволява развиване на мисленето. Необходим е нов подход към изучаването на computing, за да се научат децата да овладеят различни компютърни езици и компютърни иновационни практики на бъдещето. Правим лоша услуга на децата като предполагаме, че те не могат да схванат стандартни за индустрията езици, сложните теми по компютърни науки и приложения. Така ги ограничаваме и намаляваме техните възможности, задушаваме творческия и изобретателен потенциал.
Силно вярвам, че изучаването на computer science трябва да стане задължително във всички училища и да се разглежда в същия контекст като четенето и писането. Учениците трябва да бъдат провокирани и насърчавани да мислят по различен начин във всеки клас, предмет, четене/писане на различни компютърни проекти всеки ден в академичната им живот. С този начин на мислене и подход ще помогнем на това поколение от ученици да са готови за бъдещето.
