Skip to content

Month: March 2016

Дигиталните умения, които всеки учител на 21-и век трябва да притежава

Отминаха дните, когато всички се извиняваха: “не използваме технологиите”. Безвъзвратно. Част от това да си учител в 21-и век е да бъдеш креативен в интегрирането на академичността и ученето в дигиталния живот на учениците.

Някои от идеите, които ще споделя с вас може да изглеждат “модерни” или твърде напредничави, но не боли всеки един да ги пречупи през собственото си разбиране, за да може по-добре да взаимодейства и да ги използва, за да учи децата на информационна грамотност или дигитално гражданство, например.

traffic-sign-809006x900

Представям ви моя списък с 10 умения, които според мен всеки учител на 21-и век трябва да притежава:

#1: Създаване и използване на видео съдържание

Всичко е visual. Няма ученик, който поне няколко пъти на ден да не гледа клипове в Youtube или така популярните Vine-ове. Ключово умение за всеки учител е да може сам да създава видео съдържание – screen capture видео, видео ръководство, видео с разсъждения и/или разяснения по определена тема. Можете също така да ги използватe като илюстративни визуални помощни средства, когато обяснявате трудна концепция или визуално да подчертаете даден процес в и извън класната стая.

Аз често правя screen capture ръководства като използвам безплатната версия на Screencasify. Експериментирам със записване на Flipped classroom videos, за да съм сигурен, че дори и отсъстващите ученици ще имат достъп до урока, който са пропуснали. Дори не ви е необходимо специално оборудване – можете да използвате мобилния си телефон или камерата на лаптопа.

#2: Създаване на инфографики за по-добра визуализация и обобщение

Инфографиките, тези умни красиви картинки, са мощен инструмент за визуализация и обобщение. Те помагат на учениците да запомнят повече информация.

Чуесни инструменти за създаване на инфографики, които използвам, са Piktochart, Canva, Infogr.am, Venngage, Google Drawings.

#3: Обработка и използване на дигитални изображения

Използването на различни изображения – снимки, графики и др. в класната стая и извън нея е съществена част от материалите, които използва един учител. Вече писах в един предишен мой пост за няколко уебсайта с висококачествени изображения под Creative Commons или Public Domain лиценз, които могат да бъдат използвани в класната стая.

В голяма част от случаите се налага изображенията да бъдат обработвани, за да паснат на целта на учителя – използване на част от изображението, добавяне на надписи, комбиниране на няколко изображения и т.н. Добрата новина е, че вече има достатъчно онлайн платформи за обработка на изображения и не се налага инсталирането на различни софтуери. Аз почти ежедневно използвам един олекотен уеб базиран аналог на Photoshop – Pixlr Editor. С него можете да правите всички базови операции с изображения, като не са необходими високи технически умения. Редакторът има и мобилно приложение, което също може да бъде използвано.

В четвъртък, 24 март, Google пуснаха за свободно ползване пакета за обработка на изображения Nik Collection. Колекцията се състои от седем програми, които осигуряват мощен набор от възможности за редактиране на снимки – филтърни приложения, които подобряват корекция на цветовете, ретуш и творчески ефекти, sharpening на изображения, възможност да се направят корекции на цвета и тоналността на изображенията.

#4: Използване на Social bookmarking за споделяне не ресурси

Вероятно много то вас от години използват Bookmarking на своя браузър – често запазват уеб страници, за да могат по-лесно да ги достъпват. С развитието на социалните медии, съвсем естествено и bookmarking-а да еволюира в social. Идеята е не просто локално да запазвате уеб съдържание, а то да бъде достъпно за ваши колеги и/или ученици. Най-общо казано, понятието “social bookmarking” е сътрудничество и съвместно запазване и споделяне на уеб съдържание.

Възможностите тук са наистина много. Освен популярните Pinterest и Delicious, аз препоръчвам използването на Pocket и Padlet. Втората платформа е изключително удобна за създаване на виртуална стена с уеб съдържание, което можете да споделяте с учениците си, те също могат на нея да pin-ват съдържание и всички да имаме достъп до него.

Съвсем скоро се появи и една много обещаваща нова платформа – Pindex, която e аналог на Pinterest, но специално ориентирана към образованието. И с малко повече възможности бих добавил.

#5: Създаване и използване на блогове и уики

Освен за професионално развитие един учител би могъл да използва блога си и като още един канал за комуникация с учениците. Добър вариант е да създаде блог на класа, в който всички деца да пишат. Така всеки ученик получава възможността гласа му дабъде чут, децата подобряват уменията си за писане и мислене. Аналогично, учителят би могъл да създаде wiki за конкретен Unit planer или проект, по който работят децата.

И тук възможностите са много, но аз бих препоръчал една от двете големи платформи – Blogger и WordPress. Моите пристрастия са към WordPress, но всеки има право на избор. За създаване на wiki можете да използвате платформата Wikispaces, която насочена към учители и ученици.

Моят проект първия срок със седми клас, за който вече писах в блога си, беше всеки един от учениците да си създаде блог, който да му служи за електронно портфолио.

#6: Участие в Mystery Skype/Hangouts чат

Това звучи много по-страшно, отколкото е, но по същество е игра с около 20 въпроса. Ученици от един клас провеждат видео разговор с друг клас някъде по света използвайки един от двата софтуера за видео разговори – Hangouts и Skype. Такива разговори са чудесен начин за увеличаване на културната и глобална осведоменост. Бихте могли да проведете дискусия по всякаква тема – от анализ на литературно произведение, до покана за сътрудничество по създаване на електронна книга, например.

Отделно от това, чудесна идея е регулярно да се провеждат Hangouts разговори с различни експерти по дадена тема. От едната страна е класа, а от другата експерта, който е готов да отговаря на въпроси, да разяснява и т.н.

#7: Използване на Augmented reality (AR) в класната стая

Augmented reality (разширената/добавената реалност) е сравнително нова технология, но с много потенциал за използване в образованието. Augmented reality (AR) е пряк или косвен изглед на физическа, среда от реалния свят, чиито елементи са подсилени (или допълнени) от компютърно генерирани сетива като звук, видео, графики или GPS данни.

Приложенията за AR могат да допълват стандартна учебна програма. Текстови, графични, аудио и видео елементи могат да бъдат насложени върху реална среда. Учебници, флашкарти и други образователни материали за четене може да съдържат вградени “маркери”, които, когато се сканират от AR устройство, произвеждат допълнителна информация за ученика, извършена в мултимедиен формат. Например, учениците могат да участват интерактивно с компютърно генерирани симулации на исторически събития, изследване и научаване на подробности за всяка значима област от конкретното събитие.

Признавам, че това предизвикателство е ново и за мен и още проучвам и се уча как може да го използваме в нашето училище.

#8: Участие в Twitter чат

Едва ли има по-мощен инструмент за професионалното развитие на удин учител от създаването на собствена Personal Learning Network (PLN) и участието в Twitter чатове. Тези седмични едночасови събития предоставят възможност на всеки да сподели опит, да почерпи нови идеи от колегите си и т.н. Има голям списък с Twitter чатове, свързани с образование, който може да разгледате тук.

Освен за професионално развитие, аз използвам и провеждам такъв чат и с моите ученици и вече писах за това наскоро. Дискусиите са изключително смислени, децата са ангажирани, споделят свободно мислите и идеите си.

#9: Създаване и използване на Quizzes и Surveys

Мрежата изобилства от интересни инструменти, които учителите могат да използват, за да съберат неформална обратна връзка от учениците си. Анкетите и куизовете могат да бъдат използвани за формиращо оценяване в клас. С тях може бързо да се установи нивото на знания на един клас по дадена тема.

В нашето училище използваме активно Google Classroom. Практиката показа, че използваните досега множество платформи (Poll Everywhere, PollDaddy, EQuizShow и др.)  не са най-добрия вариант, откакто Google създадоха своята и предоставиха възможност на учителите по света да се възползват от всички функции на #GAFE (Google Apps for Education).

#10: Способност за откриване и справяне с плагиатство и нечестно използване на онлайн съдържание

Борбата с плагиатството е може би една от най-трудните за един учител. Ежедневно всеки един от нас се сблъсква с този проблем и трябва да имаме изградени механизми за бързо откриване и предотвратяване. Превенцията и създаване на на култура на мислене в учениците е пътят.

И все пак няма как плагиатството и нечестното използване на съдържание да бъде предотвратено изцяло. И за това има решение – платформата се казва TurnitIn. Освен от учители за бързо откриване и предотвратяване на плагиатството, учениците също трябва да бъдат научени да я използват, когато създават своите писмени работи. Така те придобиват умения за критическо мислене, академична честност и подобряване на своите умения за писане.

В Uwekind имаме разработена цялостна политика за академична честност (Academic Honesty) и от следващата година започваме активно да използваме TurnitIn.

Ние живеем в едно чудесно време – време на свързване и споделяне. Въпреки всички опасения относно технологиите и апокалиптичните страхове, че ние ще се погубим като общество, защо да не използваме част от тази сила за добро?

* * *
Photo credits: geralt / CC0 Public Domain

Leave a Comment

Online discussions can fuel student engagement

Затворете очи и си представете за момент идеалния сценарий за дискусия в учебен час…

Учениците ви са съвестни, подготвили са се предварително, ангажирани са и нямат търпение да участват – всеки иска да каже какво мисли, да копаят “надълбоко” в значими и провокиращи мисълта теми.

Реалността обаче е друга. Обикновено идват неподготвени и без развити умения да участват в такъв тип дискусии. Добрата новина е, че са напълно способни да имат и използват такива умения, но първо трябва да ги развият.

Изграждането на общност в един клас, където съществена дискусия като описаната по-горе може да се случи, е истинско предизвикателство. Това е един непрекъснат процес, отнемащ много време и изискващ участието на всички – и ученици, и учители.

blogging-336376_1280

Един чудесен начин да се даде на учениците увереност и възможност да развият уменията си са онлайн дискусиите (известни повече и като онлайн чатове). Децата могат да ги използват като “чернова”, като място, на което да тренират. Плюс това, способността да се включат в онлайн дискурс отговорно, е умение необходимо в 21-ви век.

Истината е, че онлайн дискусиите често пъти водят до по-добри дискусии в клас след това. С онлайн дискусиите учениците имат възможност да се ангажират един друг виртуално, като много често позициите и мненията, които изказват, се потвърждават и от другите. След това те са много по-склонни да споделят на глас своите тези и то по по-внимателен начин – формулират тезите си така, че да не бъдат обидни, например.

Още не сте убедени? Ето ви още малко аргументи в полза на организирането на онлайн дискусии:

  • Особено за по-интровертните деца, онлайн дискусии могат да помогнат да преодолят притесненията си от вдигане на ръка и говорене пред класа.
  • Децата много по-лесно и по-аргументирано, без притеснение изразяват несъгласие с определена теза.
  • Учениците са по-склонни да мислят нестандартно и да представят “outside-the-box” идеи.
  • Всеки има набор от възможности да бъде чут и да се свързва с други съученици, като се гарантира равнопоставеността между всички гласове.
  • Когато учениците пишат отговорите си, те често разпознават и формулират по-нюансирани и по-трудно оборими аргументи.

С нашите 7th grade Uwekinders направихме първия си онлайн чат на тема “Know Uwekind”. За първи път използвахме Twitter, като част от пилотния проект “Twitter Challenge”.

Предлагам ви екстракт от нашия едночасов чат. Сами може да се убедите лекотата, с която децата участват в дискусията. Не само на техническо ниво, което е добро умение, но и в съдържателен план. Освен това, само си представете колко ангажирани са децата – в неделя късен следобяд те участват в дискусия по учебни теми. Звучи прекрасно, нали?

3 Comments

Вашата класна стая заслужава да бъде забелязана

Ако вярвате, че във вашата класна стая се случват страхотни неща, мислите ли, че имате задължението да ги споделите публично? Вероятно не сте си задавали и обмисляли такъв тип въпрос досега.

Много мои колеги вършат чудесна работа с децата, но предпочитат да работят тихо и незабележимо – не споделят нито с колеги, нито с някой друг. Те не споделят своите постижения може би от притеснението, че ще изглежда сякаш хвалят себе си или не са убедени, че това, което правят, заслужава да бъде споделено. По една или друга причина те избират да не споделят какво се случва в тяхната класна стая.

2016-03-18 09.29.52

Има и колеги, които не се притесняват и с радост постоянно споделят какви неща се случват в техните часове. Използват електронна поща, социални медии и други, за да споделят постиженията си.

Вярвам, че споделянето на положителните неща, които се случват в класната стая, е важна част от професионалната практика на всеки учител. Вярвам, че това е от съществено значение. Изолацията е най-големия враг на личното усъвършенстване и не помага за подобряване на работните умения. За да се осигури най-добрата среда за обучение на децата ни, ние, преподавателите трябва да споделяме един с друг. Защото всеки един от нас става по-силен, когато споделяме помежду си опит и експертиза.

Ще споделя с вас няколко аргумента в полза на споделянето, на база моя собствен скромен опит.

Аз определено съм от учителите, които ежедневно споделят не само добрите неща, а какво изобщо се случва в класната ми стая, как учат децата, какво правим заедно и т.н. Искам всеки, който пожелае, да може да усети тази атмосфера, която имам щастието да усещам всеки ден. Едва ли има родител, например, който да се възпротиви на това да види в реално време какво прави детето му. Не като в някакъв Оруелски сюжет, а как учи, какво и как го постига.

Смятам, че това е полезно и за колегите ми от моята PLN. Споделяме опит, черпим нови идеи един от друг. Самият аз го правя във всяка свободна минута – вдъхновявам се от работата на колеги от целия свят. Когато споделиш една твоя идея в Twitter, например, това веднага инспирира другите да споделят как те го правят и това вдъхва живот на идеята. Дори децата са щастливи и въодушевени, когато им покажа какво правят техни връстници по света.

Вярвам, че това, което споделям с другите говори много и еднозначно за това, което ценя. Когато обсъждам с колегите си това как учат децата и как това да се подобрява, ние всъщност помагаме за създаване на култура на подобряване и непрекъснато усъвършенстване.

Споделянето ме кара постоянно да рефлектирам. Рефлексията е изключително важна – кара те да преосмисляш много свои идеи, да ги надграждаш и променяш така, че децата да са истинските печеливши. Това неминуемо води и до това да си по-ефикасен и да се самоусъвършенстваш.

Когато опитвам нова идея в класната стая или се опитам да направя нещо иновативно, има елемент на риск. Чрез споделянето на този опит с другите, аз получавам веднага обратна връзка и то не само от децата, но и от колеги. Многократно аз съм бил окуражаван да експериментирам от споделени “рисковани” идеи и новаторски такива.

Определено смятам, че споделянето ми помага да получа оценка за работата си. Всеки човек има тази потребност – да бъде забелязан и оценен за работата, която върши.

Когато моите ученици направят нещо наистина забележително, би било глупаво и непростимо, ако не бъде споделено извън класната стая. Само отличната оценка не е достатъчна – нито за детето, нито за мен, нито дори и за родителите.

Избрал съм да споделям, използвайки няколко социални медии. Twitter е медията, която избрах, за да градя моята PLN, където да общувам както с учители, така и с ученици. Все още не мога да “запаля” децата да я използват, но пилотния проект, който стартирах в 7 клас е обещаващ. Но пък тази медия задоволява напълно потребността ми да общувам с колеги от целия свят. Да обменяме опит и експертиза.

Другият канал, който използвам ежедневно е Instagram. Публикуването на снимки на това как работят децата, вярвам е безценно. Много мои ученици използват Instagram и съвсем естествено е да използвам този инструмент, за да им напомням за предстоящи задачи, да задавам въпрос, чийто отговори ще ми помогнат за следващия учебен час или просто да ги похваля за добре свършена работа. Така децата стават още по-ангажирани с целия учебен процес.

Активно използвам и Google+, който за съжаление е подценен, но пък е използван от много учители по целия свят.

Моят блог е четвъртия инструмент, който използвам, за да споделям опита си. За съжаление, голяма част от текстовете ми са на български и това определено е бариера. Може би ми липсва малко повече смелост да започна да пиша на английски. Въпреки спорадичните ми плахи опити в тази посока, все още има какво да подобрявам.

Съвсем скоро към тези интструменти планирам да включа и Youtube. Там освен кратки от по няколко минути видеа с инструкции за работа с определени платформи и софтуер, ще публикувам и такива, направени от моите ученици в часовете по Digital Design, кратки интервюта с ученици и колеги.

Както вече писах в предишния ми пост, повечето учители, особено в България, се страхуват да използват технологиите в работата си. Поводи за страхове и притеснения няма – децата живеят в социалните медии, наш дълг е да бъдем там и да ги научим как тези технологии да бъдат използвани за нещо смислено и стойностно. Иначе сме обречени.

Нашите ученици заслужават да бъдете забелязани. Без съмнение, има много неща, които се случват в нашия свят на ученето, които се нуждаят да бъдат забелязани. Така, че колеги, споделяйте това, което се случва в класната ви стая. Стигнете до вашите ученици. Свържете се с тях. Споделяйте. Всички ние може да допринесем за собственото си усъвършенстване и оценка на работата ни чрез споделяне и рефлектиране.

Leave a Comment

Teaching with #Tech: Погрешните схващания

Развитието на технологиите разрушава някои традиционни схващания и сериозно променя всеки аспект на нашия живот. Интегрирането на технологиите в образованието вече започна да възстановява процеса на преподаване и учене и води до нови видове методики и педагогики. Въпреки, че има огромен потенциал в технологиите, все още много учители не ги приемат напълно и мненията им се различават драстично за ползите от всеобхватното им интегриране в образователния процес. С този пост ще се опитам да разсея някои погрешни схващания, свързани с използването на технологиите в образованието.

ipad-1126136_1280

#1: Технологиите са скъпи.

Заради ограничения бюджет в целия сектор на образованието както в България, така и по света, директорите на училищата станаха много предпазливи по отношение на разпределяне на средствата за подобряване на инфраструктурата. Да, може би някои устройства изискват повече средства, но ползите от въвеждането и използването им може да компенсира разходите с времето.

Използването на технологии в образованието спестява време и усилия на учителите, подобрява тяхната ефективност и спомага за повишаване на резултатите на преподаване драстично. Съдържание в цифров формат е значително с по-ниска цена, отколкото тази на хартиените учебници и помагала, които освен това и не са приятелски настроени към околната среда.

През последните няколко години скорост набира един доста креативен начин за интегриране на технологиите при това с малък бюджет – движението Bring Your Own Device/Technology (BYOD или BYOT). През 2014 списание Forbes обяви, че BYOD/BYOT е следващата революция в образованието. За плюсовете и минусите от имплементирането на BYOD в образованието може да прочете тук или да видите тук. Училищата могат да насърчават такава програма, като в комбинация с това да създадат база данни с безплатни уеб ресурси (пиратстването на филми, музика, книги и софтуер не е безплатен ресурс).

Ние в International School Uwekind вече втора година имаме такава програма – Bring Your Own Device, която работи изключително успешно. Децата обичат да работят със собственото си устройство – телефон, таблет и/или лаптоп. Познават го добре и се чувстват много по-уверени в работата си. Така и учителя е свободен и много по-уверен да използва технологии в преподаването.

#2: Използването на технологиите е трудно.

Технологиите се променят толкова бързо, че е трудно човек да стане експерт с всички нови джаджи. Само до преди няколко години desktop компютри и Smartboards бяха единствените технологии в училищата. В днешно време, наред с лаптопите, смартфоните и таблетите печелят популярност в сферата на образованието. Добрата новина е, че технологииите стават все по-лесни за използване. Не ви е нужен наръчник с инструкции, за да използвате iPad, нали?

Образователните технологии от следващо поколение ще бъдат още по-лесни за използване и с интернет на върха на пръстите ви няма да е трудно да получите необходимата информация, когато имате нужда от нея.
Преподавателите трябва да излязат извън рамката на самоналожените вярвания и ограничения за трудността при използване на технологиите и да бъдат уверени и с желание да опитват нови неща за подобряване на преподаването и ученето.

За щастие, учителите в нашето училище не само не робуват на такива погрешни схващания, но и не се страхуват да използват технологиите и са отворени към всякакви нови неща. Ежедневно колегите ми се обръщат към мен с въпроси когато срещнат трудност, предлагат използването на нови онлайн платформи и т.н.

#3: Интегрирането на технологиите изисква много време.

Всички сме чували за удобното извинение – липсата на време, което пречи да интегрираме и използваме технологиите. Вярно е, че учителите са много заети – да спазват учебните програми, да проверяват задачи, да дават обратна връзка на ученици и родители, да не говорим за архаичната и напълно излишна задължителна училищна документация, отнемаща огромна част от времето му и докато изпълнява ежедневните си задължения не му остава никакво желание да опитва нови подходи. Но е важно учтелите да осъзнаят, че нашите ученици сега живеят с технологиите и трябва да намерят място в ежедневието си за технологите, за да са свързани по-добре с децата.

Да, използването на технологии в преподаването в началото ще отнеме време, но в процеса на работа то ще се превърне в рутина. В дългосроен план, технологиите могат да спестят много време, което те могат да използват за професионално развитие или пък просто за почивка.

#4: Използването на технологиите трудно се контролира и затруднява ученето.

Голяма част от учителите и родителите се тревожат, че въвеждането на технологии в училище ще отвлече вниманието на децата и ще възпрепятства тяхното обучение. Не съвсем без основание са и страховете,свързани със сигурността, като децата могат да бъдат изложени на неподходящи или опасни уеб сайтове, както и онлайн преследвачи.

Начинът за справяне с тези проблеми е чрез въвеждане на мерки за сигурност, както и насърчаване на културата на Digital Citizenship. Една здрава и новаторска култура на учене ще мотивира учениците да поемат отговорност и по-добре да ги подготви за реалния свят.

От средата на миналата учебна година в нашето училище започнахме процес по имплементиране на Digital Citizenship Curriculum в нашата програма. Все още сме в много начален етап, но първите резултати вече могат да бъдат почувствани.

Изброените по-горе често срещани заблуди насърчават чувството на страх сред преподавателите и възпрепятства адаптирането на образователните технологии. Не можем обаче да си затваряме очите пред факта, че технологиите проникват и ще прониквават все по-дълбоко във всеки аспекти на образованието и промените са неизбежни.

Всички ние сме длъжни да да направим най-доброто за подобряване на преподаването и ученето и да подготвим децата за бъдещето.

* * *
Photo credits: lcr3cr (CC0 Public Domain)

1 Comment

Learning #spreadsheet through sports theme? Why not!

Спортът винаги е бил най-любимата тема на моите осмокласници (MYP Year 3). Голяма част от тях и спортуват активно – баскетбол, футбол, волейбол, плуване… Съвсем естествено беше да използвам този техен интерес, когато съставях Unit planner за втория учебен срок. Целта ми е да се научат да работят с електронни таблици, да събират, обработват, анализират и интерпретират данни.

Поставих ги в Дизайн ситуацията да са собственици на спортен клуб, чийто отбор не се представя добре. Тяхната задача е да съставят мечтания отбор, който винаги ще побеждава, интерпретирайки и анализирайки данните за всеки конкретен играч.

След впечатляващото им представяне по предишния ни проект, за който вече писах тук, сякаш не бяха особено въодушевени, когато им заговорих на “матемематически език” (според тях). Но, признавам, че спортът ме “спаси”. Децата имат силен итерес по темата – четат много, интересуват се, коментират, активно тренират.

Вече завършихме първия етап от Дизайн цикъла (MYP Design cycle) – Inquiring and Analysing. Всеки един от тях проучи по 20 играчи от съответен спорт и обобщи в таблица данни за височина, килограми, отбелязани точки през последните 5 сезона и т.н. В зависимост от спорта, данните, събрани от всеки един от осмокласниците се различават.

Особено радостен бях да ги наблюдавам как правят този research и как вече имат изградени умения да оценяват източниците, да приоритизират търсенето и сами да си поставят въпросите на първичното изследване.

2016-02-19 08.35.37

Във втората част от Task-а трябваше да анализират вече съставен Dream Team, да опишат силните и слабите му страни, да предложат промени промени в отбора като детайлно обосноват защо според тях е необходимо.

Сигурен съм, че ако имате възможност да прочетете по-голяма част от анализите им, ще останете почти толкова впечатлени, колкото съм и аз. Като се има предвид, че имам почти никакви познания по спорта, четейки тези анализи имах чувството, че темата не ми е толкова непозната. На някои от тези анализи биха завидели дори професионалисти по темата. Особено на тези на Митко, Мирон, Кольо, Яна, Ванеса, Леда, Димана… май ще се наложи да изброя целия клас 🙂

През следващите седмици ни предстои да се запознаем с основните понятия и характеристики на електронните таблици. Ще се научим да форматираме клетки, да извършваме пресмятания и анализ, като използваме вградени функции. След това ще се научим как да визуализираме данни и да ги интерпретираме коректно.

За всеки от етапите ще пиша в блога какво сме извършили и как се движи проекта ни.

Stay tuned!

Photo credits: Yuri Karagyozov / BY-NC-ND

1 Comment