Skip to content

Випуск 2018: Един вълшебен клас

Половина от учениците в този клас започнаха да учат в Увекинд преди 16 години, когато бяха на две. Другата половина бяха първите ни ученици, които кандидатстваха за седми клас, за да завършат при нас гимназия. Няма как това да не е специален и наистина вълшебен клас.

Пръв сред първите – АЛЕКСАНДЪР. Или нашият си АНДИ. Когато беше на 4 години го наказах, защото пълзеше под масата под време на обяд. Много се обиди. Прости ми чак в четвърти клас. Анди знае кратките пътечки към всичко и има винаги малки хитринки в ъгълчетата на очите. Гответе се за големи изненади от него! Много приятни!

ВЕСЕЛИН – от фъфлещ катерач по чадъри, Веско стана стабилен критик, с неопровержима компетенция. Той израсна толкова много, така спокойно… Възхищам се на хапливите му, винаги уместни коментари. Възхищавам му се и затова, че може да направи, така че хората около него да се чувстват добре – това е изкуство.

СТЕЛА – Беше беззъбо, с кукуригу, винаги широко усмихнато същество. Запопочна сблъсъка с академичните познания още във втори клас с крилата фраза: „Аглика, забравих как съм го разбрала!“ Но се превърна в самоуверена, вечно търсеща и раздаваща компетентно мнение… артистка. По-драматична, отколкото се налага, но винаги ужасно очарователна.

МАТИАС – За да се насладиш на общуването с Мати, трябва да имаш приключенски дух и бързи реакции. С Мати сме споделяли много неща – вкуса към сладоледа, вманиачаването по актьор или режисьор, борбата с математика. И ще продължим. Рошавото хлапе, което гоних по паркове и градини ще сбъдне мечтите си /и поне една от моите/.

АННА–МАРИЯ – С Ани се запознах в една стая на Детската ни градина. Черноочко момиченце, с очилца, любопитно ме огледа, огледа и стаята, взе една книга и започна да ми чете. По принцип аз профилирам постъпващите деца, но в този случай аз бях профилираната. И, слава богу, одобрена. Така се появи Ани – да ни разпитва, да дава верните отговори, да ни организира. Възхищавам й се, защото след едно неудовлетворение открива нови две предизвикателства.

ДОМИНИК – Не мога да не отбележа изумителното умение на Доминик да поглежда хитричко, с усмивчица и умело да се отърсва от учебни и всякакви други натоварвания. Но, ако искаме да усетим немски привкус и акцент, то Доминик ни помага с лекота.

НАДЯ – Не можем да си представим класа без нейната усмивка и добри думи. Благодарим ти, мило Наде, за всички прегръдки!

НИК – Един поет, който изпратихме за малко в творчески отпуск в друга държава, но търпеливо дочакахме да се върне. Харесвам чувството за хумор, самоирония и лекотата, с която споделяш мнение. Харесвам общите ни спомени и това, че са толкова много.

ЯНА – Не помня първата си среща с Яна в шести клас, но помня ясно прякото включване от състезание по фигурно пързаляне във Виена. Помня възхитата и гордостта у всички, че момиче от нашия клас е в интернет. И е толкова красиво! Една изящна спортистка, с романтична душа. Успехите са пред теб!

През същата година към класа се присъединиха още трима.

ЙОАНА – Йо ни подари закачливите си трапчинки и амбиции. Приветстваме оригиналните и изненадващи попадения в словообразуването и задаването на въпроси и ги помним…

ЕЛЗА – Срамежливо поднесени, но изключително твърди изисквания към себе си, към нас, към света… Разбира се, украсени с усмивка.

МАРТИН – Самоуверен, малко нахален, но… неотразимо блестящ, така че… Чест и почитания, Мартине!

Голямото нашествие се случи в седми клас.

Първо получихме двоен удар – НИКИ и ДИДО. Няма да забравя как след профилирането, единият (познайте кой), ми каза, че съм много симпатична и затова ще ми каже как да ги разпознавам. Факт е, че през годините близнаците положиха много усилия да ни объркват, но в крайна сметка ние получихме чар, чувство за хумор и приятелство. И то… по две.

КРИСТИЯН и ДИМИТЪР ДАНАИЛОВ – Крис и Митко – една трудно управляема и трудно уловима двойка. Мина време преди да ги убедим, че не са невидими за нас – дори и на последния чин. Добре, че постепенно престанаха да действат в екип, че… Общуването ми с тях претърпя странна еволюция – от гняв и мъчително организиране до истинска забава при размяната на самоиронични, аналитични сентенции. Удоволствие беше!

АНДРЕЙ – Е, това е една добре режисирана загадка. Много интелект, много познания, но… пази боже, когато му хрумне да направи изненада. Изненадващо е! Благодаря ти за това!

ИВАН ДОСЕВ – Малко неуверено, малко “тук съм, но не съвсем…” Но когато се завърна, беше окончателно и по един изключително джентълменски начин Иван ще продължи своето пътуване.

МИТКО АНГЕЛОВ – Човекът, който е там, в класната стая, на стол, удобен за незабелязване. Но Митко знае какво иска, кога и къде ще го направи. Зад кривата му усмивка се крият тайни, които скоро ще сподели със света… И с нас…

ДАНИ – Тежка работа… Бих искала да го цитирам: Аглика, като дойдох бях зеленчук, а сега вече не съм!” Не ми каза в какво се е превърнал, аз и не питах. Но сме доволни, че завърши при нас.

КОКО – И като за финал, с каляска от Дубай се появи Prince Charming – Коко. Спокоен, уверен, овладяно спекулиращ с очарованието си. И от: “Добре дошъл” до… сега. Щастливи сме, че споделихме тази една година и знам, че няма да е само една.

Мили мои, искам да ви кажа толкова много неща, за да ви спестя разочарования. Или поне да ви подготвя. Но знам, че не е нужно, защото сте силни достъчно. Не просто да устоите, но и да станете по-добри.

Пускаме ви, пращаме ви… Сигурни сме във вас!

Светът заслужава да ви получи!

Благодаря, випуск 2018!

Be First to Comment

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.