Skip to content

What is field work?

Как в Увекинд учим #IB Geography & #IB Environmental Systems and Societies

Това е кратък разказ за срещата на осем Увекинд изследователи на Централна автогара, започващ с благопожелателното възклицание на автобусния шофьор в 7 сутринта: “А, бе, тия от касите, как изобщо продават осем билета, то няа’ да има места в автобуса!”, еволюирала чрез употребата на гурме-деликатеси, от типа на благоуханни консерви с русенско варено, риба, солети и … завършила с маратонски бяг в кенийски стил с цел хващане на автобус за връщане и награда за успеха – лежане на пейки и хапване на сладолед. #uwekind #DPYear1

Ето я и историята…

След като съумяхме не само да наместим багажа със спалните чували, храната и апаратурата, успяхме да си намерим и места в автобуса. Част от екипа прекара времето си по пътя в емоции от сорта на: “Как може да ми върнеш спатия, след като ти бягам купа?!” и шеги за деветия им другар, останал в София, който всъщност може би е натоварен заедно с раниците в багажника… Пристигнахме в гр. Кресна, в подножието на Национален парк “Пирин”и поехме нагоре към с. Влахи – родното място на революционера Яне Сандански. Това е мястото, където той е укривал отвлечената от него с цел откуп за революционната си дейност протестантска мисионерка Елън Стоун. Както разказва историята, в крайна сметка той получава откуп от 14 500 златни турски лири, а освободената мисионерка по-късно изнася редица беседи в Америка за каузата на четниците.

Според нашия домакин – Димитър Василев, село Влахи е обратното на Бермудския триъгълник, защото в селото се стичат все повече природозащитници и недоволни от случващото се в страната ни. Групата UWEKIND-изследователи успя да се докосне до завета на Сидер Седефчев – човек, който спасява от изчезване уникалните нашенски породи: каракачанска овца, каракачанска коза и каракачанска овчарка, да зърне с очите си тези впечатляващи породи и да научи повече за модерната аквапоника от друг човек, оставил големия град, за да живее природосъобразно – Иван Салников.

Домакинът ни, Димитър Василев, е съумял да възстанови старото училище в селото и да го превърне в истинско съвременно училище за природа. Групата изследователи успя да види модерния израз “sustainability” в действие. Едно е да прочетеш в учебника скучно изречение от сорта на: “Биомите трябва да се използват устойчиво като източник на екосистемни стоки и услуги”, друго е да видиш на живо как снежната и дъждовната вода се събира в голям резервоар и после се използва за напояване.

В еко-градината на домакина откриваш как природата се развива естествено. Ягодите се засаждат заедно с чесъна, защото той ги предпазва от вредни за тях организми. В малката екосистема има воден басейн с ограничени размери за развъждане на жаби, чиято любима храна се оказва, че е Leptinotarsa decemlineata или по-известен като колорадски бръмбар. В оградата има отвори, за да може да влизат спокойно гущери, които да почистват градината от вредни насекоми. Има посаден бамбук, който създава микроклимат с по-хладни условия за зайците, непонасящи летните жеги. Градината се допълва и от парник, чийто покрив е под ъгъл, за да може да улавя слънчевите лъчи през зимата и да го затопля, а през лятото да не ги допуска вътре.

След поредното бързо възстановяване на енергията с лютеница и вафли, изследователите извършиха реално научно изследване на река Влахинска, измервайки и сравнявайки температурата, количеството разтворен кислород и мътността на водата в малък вир и в течаща вода, а двудневната програма завърши с наблюдение как се борави с пръчка с изпречила се на пътя ти пепелянка, с хранене с риба и ябълки на спасените две мечки, за които се грижат местните, а дори успяхме да зърнем за малко и двата потайни вълка в съседство.

Доволни потеглихме обратно – носейки на гръб освен поолекналите от употребените хартиени и консервни опаковки раници и благоуханните си тениски, напоени с аромата на вложената в начинанието енергия. Поради една или друга причина тръгнахме малко по-късно от предвиденото, та се наложи да проявим заложените във всеки от нас кенийски гени (нали всички сме с обща африканска прародина 😉 и да покажем спринтьорски умения в пресечен терен.

Всичко завърши благополучно в един сенчест кресненски парк, където излегнали се на пейки, доволно се наслаждавахме на наградата си от сладолед, която за някои от нас  беше във вид на кюфтета.

***
Още снимки от експедицията може да видите в нашата Facebook страница

Comments

comments

Be First to Comment