Skip to content

Ако всеки ден правите нещо за вашето сърце, за вашия ум и за вашата душа, вие ще бъдете щастливи хора!

Представяме ви обръщението на Владимир Борачев към нашите абитуриенти от випуск 2017

Бях си приготвил 45-минутна реч, но след хората, които ви казаха толкова хубави неща, се отказвам от нея. Ще ви кажа първо едно – искам сега да съм на ваше място! Да ми предстои да избирам, тепърва да ми се случват толкова неща. Но… Няма как да стане!

Когато бях колкото вас аз исках да стана археолог и си казвах: “Аз съм готов да стана археолог! Всичко съм научил вече! Излязох от 12 клас – какво ми остава? Само една казарма!”

Мина казармата, кандидатствах. Чудех се какво да уча. Скъсаха ме на изпита по литература, защото не бях чел “Под игото”, бях гледал само филма. Написах страница и половина, за да обясня какво мисля, но ми писаха двойка, защото много съм се изказал. По история ме скъсаха, защото ми се падна “развит социализъм”, а аз не бях учил нищо след 1944 г. Така ме приеха филология с английски.

След една година във Великотърновския университет ми се случи следната случка. Влизам на изпит по езикознание, един от трудните изпити. “Да колега, вижда, че сте положили усилия, но искам да ви задам още един въпрос, за да ви дам шанс за по-висока оценка.” Зададе ми още няколко въпроса, от тях аз само се оплетох. Накрая ми каза: “Колега, виждам, че не сте могли да осъзнаете всъщност какво сте научили, затова ще ви пиша двойка, за да ви дам шанс да се явите пак.” Тогава аз разбрах, че няма да съм филолог.

Отидох в Американския университет в Благоевград и отново не знаех какво искам да уча и какво искам да стана. Започнах да уча и да отхвърлям това, което не ми харесва. Първо – никаква математика! После – никакво счетоводство! Икономиките някак ги изкарах, постепенно се насочих към продажби и маркетинг и както виждате, говорене.

В крайна сметка завърших, но продължих да избирам и насетне. Започнах работа и всеки път на финала на някакъв етап си казвах: “Ето, само това да направя и вече знам всичко! Аз съм всичко! Вече съм готов, невероятен съм!” Но всеки път, когато изкачвах следващото стъпало, аз разбирах, че нищо не знам. Всяка работа, която работех (заемал съм 12 ръководни позиции) ме караше да осъзнавам, че нищо не знам. И когато го осъзнах, а това стана след като станах на 40 години, аз разбрах, че аз съм свободен човек!

Защо? Защото колкото повече върви животът, толкова повече ние учим и толкова повече разбираме, че не знаем. Вие имате една невероятна възможност – да продължавате да учите цял живот и да се развивате. И отсега приемете, че ще имате страхотни моменти, когато вие ще стоите, ще се усмихвате, хората ще ви казват колко добре стоите, а вие ще си казвате “Леле, колко съм глупав! Учил ли съм го това, не съм ли го учил?”

В процеса на работа, аз ви потвърждавам, че вие математиката ще я научите. Аз се научих да смятам бонуси, смятам схеми и в момента се оправям много добре, защото животът ме научи. Животът е един страхотен учител и вие ще видите това сами. Постоянното учене е това, което днес искам да ви изпратя като първи “сигнал”.

В живота на един човек има не само рози, цветя и хубави моменти. Има предизвикателства, има хора, с които вие ще се сблъскате и няма да ви бъде много приятно. Хора, които в един момент могат да бъдат и ваши ръководители, които ще се опитват да ви мачкат и тъпчат. Аз избрах за себе си, но това ми отне известно време, да не давам да ме мачкат. Второто ми послание към вас е да съхраните двете неща, които никой човек не може да ви вземе без ваше позволение – това е вашето име и вашето дойствойнство. По същия начин, по който уважавате името на своите преподаватели и родителите си – хората, които са ви дали много – уважавайте себе си! А това означава да се изправите, когато някой се опитва да ви мачка, да застанете с името и достойнството си и да кажете: “Не съм съгласен! Не ми харесва това нещо!”

Последното, с което и завършвам – бъдете здрави, бъдете усмихнати, бъдете себе си, намерете какво ви кара да се чувствате страхотно! Как ще усетите, че сте го намерили, знаете ли? Една “цедка” ви давам само, един филтър и всичко, които ви казах да забравите, а само това да ви остане, ще съм доволен. “Цедката” е следната – вашето сърце, вашият ум и вашата душа!

Ако всеки ден правите нещо за вашето сърце, за вашия ум и за вашата душа, вие ще бъдете щастливи хора!

Пожелавам ви го от сърце!

Comments

comments

Be First to Comment