Skip to content

За избора на “училището на моето дете”

Увекинд е вече на 20 и вече 20 години ние споделяме идеи и разбирания с приятели и съмишленици, с родители и с колеги. Правим го с вярата, че заедно вдъхновяваме самостоятелно мислещи, независими млади хора, които ще развият страст за учене през целия си живот, и ще са готови да станат отговорни граждани на променящия се глобален свят.

Именно защото Увекинд е място, където обменяме знание и мисли, а и за да отбележим своите 20, поканихме приятели, родители и колеги да споделят на страниците на нашия блог идеи и преживявания, свързани с образованието.

Откриваме поредицата с една прекрасна статия на Екатерина Маркова. Екатерина е учен, социолог в Института за изследване на обществата и знанието при БАН с дългогодишна практика в социологическите изследвания и планирането, организирането и изпълнението на международни проекти и… родител на едно прекрасно слънчево Увекинд хлапе 🙂

Как да изберем училище за детето си? Този въпрос стоеше пред нас преди пет години и не ни беше лесно да намерим отговор. Сложно и отговорно е да се прецени как ще се развиват характерът и способностите на най-милото, най-прекрасно, най-талантливо и съвършено дете, да се избере посоката, мястото – какво е най-подходящо, за да бъде това дете щастливо и успешно като порасте. Светът вече не е същият като по времето, когато ние сме били деца и затова се чувстваме неуверени, объркани. И то при всички критики и несъвършенства на масовото образование у нас и по света. Изборът на училище може да стане по-лесен, когато ние, като родители нямаме колебание относно важните за нас (като личности, родители и семейство) качества – и на детето, и на училищната среда. Важно е какво смятаме за истински ценно за детето – как пълним със съдържание клишето “отлично образование”, “отлично училище”, “да бъде щастлив”, “да бъде успешен”.

За нас лично беше важно, но не е и лесно, да се абстрахираме от модите в града, да подложим на критична оценка чуждите мнения, да не робуваме на стереотипи как в частните училища “на нищо не ги учат“, и да изясним за себе си какво разбираме под добро образование. За един е важно училището да е в нова и модерна сграда, за друг – да има хубав спорт, за трети – да се учи много, да има дисциплина. Намирането на баланса между различни качества в едно частно училище е наистина от ключово значение! Е, би било прекрасно дъщеря ни да научи поне шест чужди езика до 7 клас и да свири на арфа (поне), нали?

Още в самото началото за нас беше много важно освен социализация, умения за общуване и надграждане на лични качества, детето ни да расте в училищна среда, която да подкрепя любопитството към науката и света, в която да не виреят добре псевдо-културни феномени като “мутро-барока” например, където щампите на масовото образование да не бъдат толкова дълбоки и увреждащи. Струваше ми се нереалистично да открием такова училище – е, почти равно на мечтата с езиците и арфата, но е важно да си поставяме високи цели, нали?!

Помечтахме какво училище искаме за Амалия, но по-лесно ни беше да направим черния списък – кои училища не смятаме за подходящи и защо. Много енергия и усилие отне да направим “пътна карта” на частните училища – къде са, кои са, откога са, да се изчете бгмама за мнения, да се направи сравнителен анализ на такси, условия, има ли места(!?), да се разпитат приятели, да се разнищят аргументите “за” и “против”, да направим лични сметки дали можем да си го позволим и още, и още… За дилемата частно или държавно училище изобщо няма да отварям дума – много можем да говорим, но друг път.

В една тема в любимия ми форум прочетох емоционална и критична бележка, че в едно училище (Увекинд) се толерира тежкия рок, а чалгата е забранена. Ще ме сметнете за несериозна, но точно това изречение ми привлече вниманието и започнах да мисля за Увекинд, за мястото на моето дете там, за нашето място като родители, разпитвахме, проучвахме, проверявахме. Естествено, обиколихме десетки частни училища, отидохме и в Увекинд на проучвателен разговор. После заведох детето на пробен ден (а не на пробен изпит, както в много други училища е модерно да се нарича). Ново предизвикателство преди да изберем училището беше шокът, направо когнитивния дисонанс, че Увекинд е училище, в което се преподава немски език! Немският език е непознат в семейството ми, никой не го говори у дома! Освен това нямаме кой знае какъв по-сериозен допир до немската култура и език. Дори бира не пием 😉

Тръгнахме от тежката музика като първи сигнал на интуитивно ниво, през колебанията “никой в къщи не говори немски!?!“, но всъщност искам да ви споделя кое е същественото за мен като родител, кое вече пет години ми дава увереност, че сме направили правилния избор на училище за нашето дете. Това е усещането, че ние-като родители и всички в Увекинд сме партньори – учителите, директорите и ние у дома заедно с детето участваме в процеса на образование. Е, не им е лесно на Увекинд да отговарят на въпроси, да изясняваме гледни точки, да четат десетки мейли. Най-много оценявам това, че Увекинд винаги са готови да говорим, да търсим най-доброто за децата, че не се притесняват да поспорим, но са отворени за идеи и другата гледна точка.

Беше по-малко лесно, и повече трудно да изберем училище, защото трябваше да разберем себе си, детето ни, да помислим сериозно кои са приоритетите ни като семейство за образованието. И ето ни сега – след 5 учебни години – детето ни ходи на училище с удоволствие и лекота, обожава учителите и приятелите си. Винаги се появяват проблеми, ситуации, препятствия, предизвикателства, но ние като родители знаем, че имаме партньори в Увекинд и заедно ще търсим решенията, не за сметка на децата, нито на ученето! Заедно! Благодарим сърдечно, Увекинд!

Най-искрено пожелавам на целия екип на Увекинд да продължават да се усъвършенстват, да намират съмишленици и сред учители, и сред родители, и най-вече да не правят компромиси с мечтите и идеите, заради които са създали училището на моето дете!

Comments

comments

Be First to Comment