Skip to content

Някои въпроси, които имат свойството да се появяват през май

Да задават въпроси е едно от най-важните умения, които развиваме в децата. От това следва, че да задаваме въпроси, е и главно наше задължение като възрастни. В този смисъл бих искала да задам няколко въпроса за националните оценявания и за зрелостните изпити, макар и пред съмишленици, макар и въпроси, на този етап важни най-вече заради поставянето им.

Като учител и тази година съм благодарна, че имам възможност да преживея заедно с учениците си от 7 и 12 клас вълненията около подготовката им за предстоящото оценяване и това каква посока ще изберат децата за бъдещото си развитие. Когато човек става свидетел на размисъла и лутанията на децата, рефлектира много интензивно върху смисъла на системата, програмите, обществените нагласи и стереотипи.

В нашето училище учениците от 7 и 12 клас са общо 31. 31 деца на външно оценяване – много от тях четящи, за което ние в Увекинд се гордеем. По една или друга причина, това е без значение, нито едно от тях не е избрало литературата като свое бъдещо призвание (подчертавам го с оглед на статистиката, която все пак е важна при анализа на изпитни формати и резултати, за които ще си говорим по-долу). Веднага, тук и сега, се уговарям и за още нещо – аз съм последният човек, който ще каже, че едно човешко същество с душа, мисъл и емоция може без литература, но добре знам, че литературата и изпитните формати са две коренно различни неща.

Точно затова питам първо:

  • Защо всички деца трябва да бъдат подложени на литературно изпитване в такъв сертифициращ формат (7 и 12 клас), с такава тежест и от такава важност?
  • Защо формат на изпит с такава тежест на литературните въпроси, не по език – роден или чужд, трябва да е един един от двата безусловно задължителни изпити за всички ученици?
  • Защо изпитът по литература трябва да тежи толкова (близо ⅓ ) при формирането на успеха за кандидатстване и при формирането на дипломата за средно образование?

Обучението по роден език е ключово за ефективното обучение по всички дисциплини, защото те също комуникират своята сфера на знание чрез този език. Следователно можем да приемем, че езиковата компетентност предопределя в голяма степен и грамотността по останалите дисциплини. Да, но това е комуникативна или социокултурна компетентност, която съвсем не се свежда до познаването, наизустяването и цитирането на литературни текстове, както се изисква в нашите изпитни формати.

Да вземем за пример програмата за 11 и 12 клас, на която се основава и изпитният конспект за държавния зрелостен изпит по български език и литература. В конспекта за ДЗИ са заложени 98!!! КЛАСИЧЕКИ литературни текста като всеки един от тях, падайки се под формата на 41 въпрос, може да определи 30 % от оценката на зрелостния изпит.

Е, питам тогава още:

  • Защо зрелостниците, които искат за учат инженерни или природни науки, трябва да пишат съчинение в обем до четири страници на тема „Разрушената хармония в повестта „Гераците“ или „Любовта като храм в „Ще бъдеш в бяло“?
  • Защо едно дете в 7 клас, избрало да учи природоматематически науки, изкуства или да се развива в областта на спорта, трябва да бъде оценено според това какви ключови думи използва при съставянето на теза върху проблема „Бедни, бедни, Македонски, защо не умря при Гредетин?“
  • Защо един ученик, избрал да учи медицина, не се явява на матура по биология? Защо се страхува да не развали бала си за кандидатстване?

Университетите, тези в България, са избрали да вземат оценката от матурата, а не тази от трите години в гимназията, а матурата и конспектът за кандидатстване са по коренно различни теми. Следователно няма трезвомислещ ученик, който да държи матура по предмет, който е избрал за бъдещо свое призвание… Без коментар!

Има и още въпроси:

  • Защо зрелостниците, интересуващи се от литература трябва да разсъждават САМО над текстове, създадени преди повече от 100 години?
  • Защо, имайки предвид, че и такива деца се учат в училище, никоя програма не предвижда не само изпитни формати, а и текущо оценяване върху смислени задачи за креативно писане?

Безспорно, учениците трябва да са езиково грамотни, информационно грамотни, функционално грамотни, но НЕ е задължително да са литературно-критически грамотни. Или не в степен 30% от знанието си. Някаква надежда за разчупване на стереотипите по принцип и за литературното и езиково обучение на децата в частност даде новината за създаването на новите учебни програми и дискусията за резултатите от тестовете PISA, проведени в България и в европейските страни. За съжаление в момента за новите учебни програми – родени или неродени – като за мъртъвци, нищо не бива да се казва. За формата PISA…няма и какво да се каже, може да се говори за неговото разбиране и приложение на родна почва, но друг път… Темата е за изпитите по български език и литература и за тяхната валидност и приложение.

Набърках темата за новите програми и PISA, защото тази година изпитът по български език и литература беше различен. Различен по формат! И никой, никой не обели дума за това. Родители и учители всички мълчим за това, че децата трябваше вместо 4 въпроса към текста (толкова, колкото са били те откакто съществува форматът НВО) , да отговарят на 11 въпроса.. Насред въпросите по граматика отново се появяви въпрос към текста – въпрос 16, всеки занимавал се с тестология на елементарно ниво знае, че това смесване на типове задачи е недопустимо. Въпросите по синтаксис бяха върху едно изречение, за разлика от други години, когато всеки въпрос разглеждаше отделни примери. Т.е. грешка допусната в първия въпрос, може да доведе до грешки при останалите. Въпросите от литературата бяха само 5 (от общо 25) при учебно съдържание за 7 клас 50/50% езиково обучение/литература.

По този повод аз няма как да не  попитам:

  • Кой и кога информира преподавателската общност за СМЕНЕНИЯ формат на изпита по български след 7 клас?
  • Кой реши да промени формата на изпитване на 12-13-годишни деца, без да осигури чрез програми и учебни часове необходимата подготовка?
  • Къде в учебните програми са дефинирани знанията и уменията, които бяха проверени със задачите за четене с разбиране?
  • Къде в тематичните календарни планове на учителите е заложена работата по изпитния формат?

И още:

  • Защо мерим децата с грешен аршин – сякаш можем да измерим килограми с шивашки метър? Защо не си настроим инструментите адекватно?
  • Защо не заложим на развитието на умения за работа с текст адекватно в програмите? Защо програмите не насочват учителите за адекватна работа в часовете? Защо в календарните планове на учителите не може да се отдели време за работа за четене с разбиране или по-лошо – защо националните ни програми не определят работата с текст като източник на знанията по синтаксис, лексикология или морфология?
  • Защо от години говорим само за проблеми в обучението по български и математика и забравяме, че все пак децата ни получават общо образование, в което се включват и дисциплини от хуманитарните и точните науки, физическо възпитание, технологии и т.н. – също толкова важни за една балансирана личност, колкото и злощастните БЕЛ и МАТ!

Възможен отговор:

Някога и аз бях 7 клас, а после 12. Оттогава май са минали към 27 години. Не са малко, но няма да забравя как майка ми, която носи душата на математик, възкликна: „Боже, аз съм кандидатствала с баба Илийца, сега и ти ли?“, без да подозира, че и внучка й ще се бори с „кОлминацията“ на разказа. Днес аз мога само да мечтая, че правнуците й няма да пишат за утроената сила на бабата и според ключовите думи и употребата на главно „Б“ в името на Вазовата героиня няма да бъдат „отсявани“ като отличници или заклеймявани като двойкари.

Be First to Comment

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.