Skip to content

To be a teacher or not to be – се попитаха двама десетокласници с персоналните си проекти

Когато започнахме дискусиите за избора на персонален проект, искрено се изненадах, когато двама от десетокласниците абсолютно убедено заявиха, че искат да се пробват като учители. Това бяха Диян и Доминик. Не мога да скрия и че ми стана доста приятно.

Обмисляйки силните си учебни области, Диян реши, че ще преподава математика в четвърти клас, а Доминик – немски език в пети.

„Аз се интересувам от образование още, когато започнах училище. Винаги съм се чудил дали това е забава или стрес, или може би и двете. Така че реших, от любопитство, да пробвам себе си.“
– Диян

Диян започна с типичната за него широкомащабна подготовка. Поиска от мен всичко, което мога да му дам като методична литература и не обърна особено внимание на съветите ми, че е по-добре да конкретизираме, за да може да се подготви по-добре. Аз реших, че ще отговоря на исканията му и ще го оставя сам да се убеди, че областта, в която се е насочил съдържа толкова много информация, че трудно ще се оправи без конкретна и ясна цел. Затова му дадох линкове към подходящите сайтове с най-нова методическа литература за преподаването по математика и последните тенденции в теориите за преподаване. С това той трябваше да се запознае през лятото, за да е готов за създаването на планове за часовете.

Diyan Kirilov PP - 2

При Доминик нещата бяха по-спокойни и умерени, защото той не обича да се разпилява в четене, когато знае, че може да направи нещо по лесния начин. Все пак немският език е неговият роден език! Задачите му през лятото бяха да обърне внимание и събере информация за Германия, която да е интересна за петокласниците и да е свързана с темата – митове и приказки.

Когато започна учебната година и двамата насочиха усилията си към създаването на плановете за учебните часове. Естествено имаха амбициозни идеи, естествено искаха да направят хиляди неща за по-малките си съученици и вярваха, че няма нищо трудно в това да направиш урок и да ангажираш вниманието на двадесет деца.

Но дойде моментът, в който те застанаха пред класовете. Тогава осъзнаха за първи път пред какво предизвикателство са се изправили.

Дидо проведе първите си часове изпълнен с ентусиазъм и приготвил хиляди задачи. Но… много бързо осъзна, че това далеч не е достатъчно, за да получи удовлетворение като учител. Разбра, че естественият му чар и отличните му комуникативни умения не са определящи за това да се почувства учител и да накара 23 деца да внимават и реагират на инструкциите. Затова, след като си направи необходимите изводи, се подготви изключително старателно за вторите си часовел Те преминаха блестящо. Той използва учебни онлайн платформи, предварително приготвени листове, следваше плана си и изненада децата с „шоколадов тест“, за да провери дали са разбрали какво са това математически дроби. Четвъртокласниците бяха очаровани.

„Децата ми помогнаха много и без тяхната помощ никога нямаше да постигна целта си. Те сътрудничиха и дадоха подходяща рефлексия за действията ми, без която нямаше да завърша рипорта. Те направиха всичко, което поисках. Бяха най-добрите!“
– Диян

При Доминик предизвикателството взе друго измерение. Той срещна най-голямото си затруднение при правилния подбор на източници с подходящ немски език, съответстваш на познанията на децата от пети клас. Така разбра и научи, че дори и на родния си език може да е трудно да комуникираш, когато целта е да предадеш нови знания.

„Изненадващо за мен, моят персонален проект ме накара да прочета много книги предварително и да говоря с много хора за часовете. Оказа се, че не цялата информация може да бъде намерена в интернет. Говорейки с хора, научих много „стари“ немски думи, които не знаех. Трябваше и да приложа доста умения за мислене, за да разбера как да поднеса подходящите думи за децата.“
– Доминик

dominik-teaching-screenshot

Изключително съм доволна от факта, че двете момчета се отнесоха много зряло към задачата, която си бяха поставили. Те не просто искаха да отметнат действие, но търсиха настойчиво доказателство, че са се справили и сериозно обмислиха какви свои качества трябва да подобрят, за да бъдат по-успешни като личности. Ще цитирам част от техните прозрения за учителската професия.

„Аз научих много неща – как да бъдеш учител и как да проучваш правилно. Когато започнах си мислех, че е лесно да си учител, но сега вече не мисля така. Разбрах, че това е много трудно и трябва много да проучваш, за да си подготвен.“
– Доминик

„Този персонален проект ми отвори очите за учителската професия. Мислех, че да си учител е лесно, но се оказа, че въобще не съм прав. Отначало изглеждаше лесно да се изправиш пред 23 деца и да говориш 40 минути. Но след като го направих разбрах, че не е така. Ако не си се приготвил по подходящия начин, това може да се превърне в кошмар. Радвам се, че успях да направя моя персонален проект, че се забавлявах и оцених целия процес на преподаване. Горд съм с развитието си като IB ученик.“
– Диян

Нека се гордеем с това, че нашите ученици в десети клас имат способностите да прозрат неща, които голяма част от практикуващите учители не осъзнават и подценяват. Пък кой знае… Може учителите на следващите поколения Uwekinder все още да учат при нас!

* * *
Photo credits: Aglika Damaskova, Monika Lutowa


Аглика Дамаскова е помощник-директор по учебната дейности и координатор на програмата Middle Years Programme (MYP) в International School Uwekind.

Comments

comments

Be First to Comment